Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— И вие сте като другите, дори по-лоши — повтори обвинението си Тамсин. — Какво оправдание може да има за това, което става в града? Това е трагедия за мирните жители. Защо е тази безсмислена жестокост?
— Попитайте Наполеон — отговори кратко Джулиън. — Попитайте Филипон. Ако беше предал града, когато стана ясно, че не може да го задържи, щеше да спаси стотици и хиляди войници и цивилни. Не сме само ние, Виолет.
— Не съм казала, че сте само вие — отговори сърдито тя. — Всички войници са еднакви. Брутални, зверове…
— Това е война. Тя превръща мъжете в зверове — прекъсна я уморено Джулиън. — А какво ще кажете за баща си? Той е водил война заради парите, а не заради принципите си, нали?
— Не смейте да говорите за баща ми, англичанино! — Тя се хвърли към него като тигрица с нож в ръка, очите й, все още влажни от сълзите, святкаха гневно. — Какво знаете вие за човек като Ел Барон? Вие, жалките, флегматични английски войници! — Последните думи бяха произнесени като най-грозна обида.
— А вие не смейте да ме заплашвате, Виолет! — отговори й със същия тон той, сграбчи китката й и я извъртя болезнено. Тя изохка и изпусна ножа. Джулиън побърза да го изрита надалеч. — Вече ми омръзна да се отнасяте към мен като към някакъв варварин! — Той я блъсна така силно, че тя падна на колене. — Вече не искам да имам нищо общо с вас! Вървете, където си искате, само не се мяркайте пред очите ми! — Той се врътна на токовете си и закрачи с големи крачки към лагера. Ала само след няколко метра забави крачка и колебливо погледна през рамо.
Тамсин бе останала на колене в прахта. Главата й беше сведена, по бузите й се търкаляха едри сълзи. Изобщо не беше забелязала отдалечаването му. За първи път след случилото се в Пуебло де Сан Педро тя преживяваше клането във всичките му подробности. Никога досега не си беше позволявала да си припомня последната битка на баща си и как майка й лежеше мирно и тихо в сянката на голямото дърво, заспала завинаги. Днес видя и всичко останало. Убитите бебета, изнасилените жени, изтезаваните мъже и пламъците на запаленото село, които се издигаха към небето. А Габриел и тя, двама от неколкостотин души, наблюдаваха страшната сцена иззад близкия хълм, безпомощни и вцепенени от ужас. А после, след три дни, когато варварите изоставиха горящите къщи и убитите селяни, когато взеха всичко, което можеха да носят, Габриел и Тамсин слязоха в селото и погребаха Сесил и барона. След това изровиха огромен общ гроб за всички останали, също както правеха сега португалските войници, защото не бяха в състояние да погребат всекиго в отделен гроб.
— Елате с мен, не бива да оставате тук — проговори меко Джулиън и се наведе над нея. Вдигна я на ръце и тя зарови лице на гърдите му. Той усети как тялото й се разтърсваше от ридания, но не се опита да я утеши. Щом стигна до палатката си, изгони Добин и спусна платнището.
— Разкажете ми всичко — помоли с тих глас той.
9
Джулиън вървеше през лагера към палатките на ранените. Много от хората му лежаха там и посещението на полковника щеше да им помогне да понесат по-леко страданията и болките, макар че надали щеше да поправи собственото му настроение. Онези от войниците му, които не лежаха в общите гробове с останалите мъртви, или ранени в една от големите палатки, се забавляваха с вино и жени в Бадахос. За да направи от тях добрите, смели и усърдни войници, които познаваше, щеше да му се наложи да прибегне до бесилката и триъгълника: три завързани една за друга алебарди, на които връзваха войниците, за да ги бичуват… Неприятна задача, но Уелингтън щеше да я изпълни със същата безогледна деловитост, с която беше разрешил на армията си да плячкоса Бадахос.
— Полковник Сейнт Симон, нали?
Джулиън се изтръгна от мрачните си мисли и влезе в първата палатка. Лекарят, който стискаше в ръка окървавен нож, вдигна поглед от операционната маса, на която лежеше здраво овързан мъж, изпаднал в безсъзнание; десният му крак беше отрязан до коляното.
— Да, аз съм. — Джулиън погледна учудено лекаря. Никога досега не го беше виждал.
— Прощавайте… но снощи се запознах с една твърде интересна млада жена и тя ми каза, че е ваша приятелка. Точните й думи бяха „много близка приятелка“. — Лекарят изтри с ръкав овлажнялото си чело. — Настойчиво ме помоли да се заема веднага с ранения, когото беше докарала… и трябва да кажа, че беше много убедителна. Даже ми заяви, че перът също я познава.
— Ла Виолет — каза Джулиън, повече на себе си, отколкото на лекаря. — И какво точно правеше?