Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Джулиън се приведе над нея с искрящи от възбуда очи. Движенията му станаха по-бързи, устните му се впиха в нейните, езикът му проникна навътре и заигра с нейния, виковете им се сляха като телата им в сладостния поток на екстаза.
Тамсин се върна на земята бавно като нежен лист, паднал от есенното дърво.
Тя помилва с благодарност гърба на Джулиън, по който блестяха дребни капчици пот. Той се отпусна тежко върху тялото й и замря.
След няколко минути се отдели с нежелание от нея. Дъхът му все още излизаше неравномерно, когато се отпусна редом с нея на тясното легло. След малко седна, стъпи на пода и я погледна. Помилва нежно корема й, с жест, който беше признание за заедно изживяното щастие, но и сбогуване. После се изправи.
Тамсин остана в леглото и мълчаливо го зачака да се облече. Ако тази демонстрация на диво желание и великолепното й изпълнение бяха променили решението му да й откаже помощта си, това не се виждаше. Той закопча колана със сабята и се върна До леглото. Наведе се и я целуна за сбогуване.
— Внимавайте за себе си — проговори меко той. — И поздравете Габриел от мен, когато дойде да ви вземе.
Вратата се затвори зад гърба му и тя чу тежките му стъпки по стълбата. Този човек очевидно бързаше да избяга от нея.
Полковник Джулиън Сейнт Симон беше много по-труден противник, отколкото беше очаквала. Тамсин стана от леглото и отиде до прозореца, за да го види как върви надолу по улицата. Следващата им среща щеше да стане след битката за Бадахос. Не беше разумно да повтори днешното предизвикателство, преди да е свършил най-важната си работа.
Разбира се, ако Джулиън останеше жив до следващата сутрин…
8
Атаката започна в десет часа през нощта.
Късно следобед Тамсин излезе да поязди извън града. Въздухът беше зареден с напрежението на мъжете, които бяха получили допълнителна порция грог, за да се въодушевят от предстоящата битка. Те се събираха на групи, оглеждаха въоръжението си, разказваха си случки от минали битки. Някои вдигнаха глави, когато Тамсин мина покрай тях, но вниманието им беше повече към Цезар, отколкото към ездачката му.
През цялото време Тамсин се питаше къде в този огромен палатков лагер се намираше Джулиън Сейнт Симон. Палатките на висшите офицери се разпознаваха лесно по големината си. Тя мина покрай някои от тях и чу гласове и мъжки смях. Звъняха чаши, потракваха съдове. Очевидно преди битката офицерите на Уелингтън вечеряха заедно.
Тя не посмя да потърси Сейнт Симон, защото знаеше, че тази вечер той ще има нужда от всички свои сили и трябва да се съсредоточи. Но самотната разходка отвлече поне за малко вниманието и от онова, което предстоеше. Тъй като беше отраснала във военен лагер, тя познаваше грижите и вълненията преди битката. Затова и не можа да остане бездейна в Елвас, да седи и да чака като безполезен наблюдател.
С вечерния здрач над града се спусна застрашително мълчание. Артилерийският обстрел престана, пушките заглъхнаха, атмосферата в лагера се промени. Офицерите излязоха от палатките си. Те дадоха заповедите си с тих глас и мъжете тръгнаха на групи към окопите. Нощта беше тъмна, плътни облаци закриваха луната.
Тамсин излезе от лагера и се запъти към близкия хълм, където остана на седлото си и зачака. Виждаше ясно светлините на постовете, застанали на стените на Бадахос, но иначе равнината беше тъмна и заплашително тиха. Нямаше никакви признаци, че цяла армия се промъква през окопите, за да отнесе стълби и куки чак до градските стени и да започне щурма.
Но французите знаеха, че врагът идва. Разузнаването им работеше добре и сигурно беше узнало, че предстои нападение, макар да не знаеха точния час и плана му. Но те бяха готови да защитават пробивите в стените и сигурно в този момент чакаха със затаен дъх също като нападателите.
Космите на тила й настръхнаха, Цезар се раздвижи неспокойно и изцвили тихо.
Изведнъж ужасяващата тишина бе прорязана от диви бойни викове. Британските поделения изскочиха с невъобразим шум от външните окопи и се втурнаха към градските стени. В отговор мортирите от стените изгърмяха оглушително и нощта се освети от светкавиците на многобройните изстрели и експлодиращите гранати.