Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Ругатните, които избълва Тамсин, можеха да накарат и най-грубия мъж да почервенее от срам, но Джулиън изобщо не я слушаше. Беше побеснял от гняв и презрение към онова, което ставаше в Бадахос, за да си хаби мислите с начина, по който се отнасяше към Тамсин. Не можеше да си представи какво е търсила тя в града, постъпката й беше глупава и безумна… освен ако не беше решила да се възползва от хаоса и да си осигури част от плячката.
— За бога, Джулиън, какво си понесъл? — Учуденият глас на Франк Фробишър го изтръгна от нерадостните мисли. Тъкмо минаваха покрай къща с двор, чиято порта беше изтръгната от пантите.
Джулиън влезе в напълно опустошения двор, насред който тихо се плискаше фонтан. Момичето, спасено от Тамсин, се беше свило зад гърба на Франк и очите на смъртнобледото лице изглеждаха огромни.
— Това е Виолет — обясни мрачно Джулиън. После се приведе, вдигна тялото на Тамсин от раменете си и я постави на земята. Момичето изписка и се хвърли на гърдите на спасителката си, изригвайки поток от неразбираеми благодарствени думи.
Джулиън се вслуша внимателно и най-после разбра какво беше правила Тамсин на площада. В първия миг изобщо не беше свързал плачещото момиче с присъствието на Тамсин. Добре, че не беше произнесъл на глас грозните си опасения, че е дошла да се включи в плячкосването на града. Тъкмо се канеше да се извини за грубостта си, когато тя се обърна към него със святкащи от гняв очи.
— Вие… вие не сте по-добър от онази измет… от мръсната, убиваща и насилваща тълпа! — извика тя. Думите й бяха като отрова на змия. — Как посмяхте да се държите така с мен? Вие сте негодник, затънал до гуша в калта…
— Веднага млъкнете! — изкрещя Джулиън, забравил намерението си да сключи мир с нея. — Ако не бях дошъл точно навреме, сега щяхте да лежите насред площада, лесна плячка за всички, които искат да ви имат.
— Мръсна, достойна за презрение свиня — отговори му тя и изведнъж гласът й затрепери. С безкрайно учудване Джулиън забеляза сълзи в дълбоките виолетово-сини очи, лицето й се разкриви болезнено.
— Войници — продължи с пресекващ глас тя. — Всички сте вонящи изчадия на ада, всички. Варвари, по-лоши от зверове. — Тя направи широк жест с ръка. — Животните не се държат като вас. Те не се отнасят към себеподобните си като към боклуци, които трябва да бъдат изхвърлени… — Тя млъкна, защото гласът й беше натежал от сълзи. Обърна се бързо и тръгна към потрошената порта, като едновременно с това вдигна ръка, сякаш искаше да задържи смаяните слушатели.
Франк я зяпаше с отворена уста, момичето отново се притисна на гърдите му. Джулиън промърмори тихо проклятие. Разтърси глава, за да се освободи от вцепенението, причинено от думите й, и се втурна след нея:
— Тамсин!
— Оставете ме на мира! — изплака тя, извърна глава настрани и го блъсна с все сила.
По бузата й потече едра сълза и остави бяла следа върху мръсното лице, преди да потъне в ъгълчето на устата. Без да съзнава какво прави, тя подаде език и облиза сълзата, но след нея дойде още една и още една…
Джулиън забрави всички обвинения, които й беше отправял, забрави грозните й думи преди малко. Забрави, че не можеше да понася високомерието и егоизма на тази бандитка. Забрави, че тя го вбесяваше до дън душа при всяка нова среща. Пред него беше само една безпомощна и безкрайно тъжна млада жена. За първи път забеляза кръвта по дрехите й.
— Елате — подкани я тихо той. — Време е да се махнем оттук. И без това не мога да сторя нищо, за да ги спра. Трябва да ги оставим да се наситят.
— Оставете ме на мира! — повтори тя, но в думите й нямаше предишната настойчивост.
Джулиън поклати глава.
— Ако трябва, ще ви нося, Виолет.
— Копеле! — изсъска тя, но сълзите й потекоха отново. Тя изтри очите си с ръка и още повече размаза мръсотията по бузите си и накрая заприлича на коминочистач. Ала когато той сложи ръка на рамото й и я побутна към улицата, тя не се възпротиви.
— Нали спасихте момичето — прошепна той, опитвайки се да я утеши.
— Но тя е само една от многото — изхълца Тамсин. — Те изнасилват монахини, оскверняват църкви и пронизват мъжете с байонетите си. И друг път съм виждала тази сцена. — Последното изречение беше произнесено така тихо, че едва се разбра, но болката й отекна като сигнал на тромпет.
Извън града португалски войници копаеха гробове за мъртвите, натрупани един върху друг на грубо сковани колички. Щом гробовете станеха достатъчно дълбоки, щяха да ги нахвърлят вътре и да ги засипят с пръст.