Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Група войници минаха покрай нея, натоварени със стоки, плячкосани от близкия магазин. Разбитата врата показваше как се бяха сдобили с тях. Песните на пияните долитаха от всички страни и Тамсин побърза да се отдръпне от уличката, където бяха насядали войници и се наливаха с вино от пробитата бъчва. Пушките бяха небрежно захвърлени настрана. Някои от тях видяха Тамсин и се засмяха. Устата им бяха червени от виното, очите изцъклени, но бяха мирно настроени и само подвикнаха подире й няколко шеги, без да се опитват да я спрат.
Тамсин беше оставила пушката и патрондаша си в Елвас и носеше само ножа в колана си. Надяваше се да спре войниците с мъжкото си облекло и най-вече с мръсната си, покрита с кървави петна дреха. Единственото украшение, което носеше, беше медальонът на шията й, но той беше скрит под ризата.
Тя прекоси калдъръмената улица, като се ослушваше: между виковете и писъците се чуваха отделни пушечни изстрели. Някой биеше барабан, друг му пригласяше със свирката си. От близката църква изскочи млада монахиня с разкъсана черна одежда, преследвана от група викащи и смеещи се войници с разтворени куртки и ризи. Един от тях размахваше златна олтарна покривка, сякаш беше пленил неприятелско знаме, друг държеше два масивни сребърни свещника.
Монахинята се опита да се скрие във входа на близката къща. Тамсин успя да види ужасеното й лице под булото, преди вратата да се отвори и една ръка да я прибере на сигурно място в къщата. Мъжете се втурнаха след нея, но като не я намериха, спряха и заклатиха глави, сякаш беше станало чудо. След малко един от тях надигна жадно меха с вино, после го хвърли на другарите си, които също пиха и водени от някакъв колективен инстинкт, се върнаха обратно в църквата.
Тамсин потрепери от ужас. Гневът и страшните спомени горяха в гърдите й и заплашваха да я погълнат. Стиснала дръжката на ножа, тя се проклинаше, че не си взе пушката, не защото се чувстваше застрашена, а защото не можеше да понесе жестокостите на войниците и страданията на беззащитните жители на Бадахос. Тук и там откри офицери, които се опитваха да сложат край на издевателствата, но мъжете бяха опиянени от виното и победата и положението беше излязло извън контрол.
Тамсин видя двама офицери, които се опитваха да попречат на група пехотинци да проведат търг насред улицата. Един от обектите за продажба беше младо момиче. Едър войник изпразни пушката си над главите на офицерите, друг направо насочи оръжието си срещу тях. Те бяха само двама срещу двайсет пияни войници и се принудиха да се оттеглят, докато Тамсин гледаше мълчаливо от входа на една къща.
Когато офицерите си тръгнаха, Тамсин въздъхна дълбоко и зачака да види какво ще стане с момичето. То беше продадено за един рубин, голям колкото яйце. Сред буйни смехове и похотливи подвиквания водещият търга хвърли покупката в ръцете на един едър стрелец с превръзка на окото.
Мъжът вдигна плячката си на ръце и я понесе нанякъде. Проби си път през тълпата и се огледа за подходящо място. Видя малкия площад в края на алеята и кимна доволно. Без да съзнава какво върши, Тамсин тръгна след него. Целият й гняв се бе съсредоточил в този отделен епизод. Тя не можеше да спре разграбването на града, но щеше да попречи на този негодник да изнасили девойката.
Малкият площад беше пълен с войници. Те излизаха от магазините, чиито врати бяха разбити, решетките на прозорците бяха изтръгнати, а стоките бяха разхвърляни навсякъде по улиците.
Момичето плачеше като изгубено дете и Тамсин забърза след войника. При това отчаяно търсеше нещо, което би могло да й послужи за оръжие. Двама мъже играеха зарове на улицата. Бяха седнали на стълбището на една къща и бяха струпали около себе си най-ценните вещи на собственика й, очевидно търговец на платове. Пушките бяха захвърлени в краката им. Тамсин направи скок встрани, грабна едната пушка и хукна да бяга, без да я е грижа за гневните викове, които я сподириха.
Много скоро виковете заглъхнаха. Какво значение имаше сега пушката? Ръмжейки, мъжете се върнаха към играта си.
Насред малкия площад имаше кладенец с помпа, до който се стигаше по три стъпала. Войникът отнесе плячката си до стълбите. Очевидно имаше намерение да се позабавлява с нея именно тук, под обедното слънце. Когато остави момичето на земята, Тамсин се хвърли напред и размаха пушката над главата си. Улучи главата на мъжа точно над ухото, той изрева, загуби равновесие и пусна пленницата си, за да се обърне към неочакваната нападателка.