Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Тамсин отскочи назад и се прицели в сърцето му.
— Копеле — изсъска гневно тя. — Кучи син! Убиец на невинни хора! Много ли ти се ще да изнасилиш това малко момиче? А какво ще правиш, като й се наситиш? Сигурно ще я продадеш на приятелите си?
Момичето коленичи на стълбата и отново избухна в плач. Войникът изглеждаше смутен, главата му бучеше от силния удар, по шията му се стичаше кръв. Раната, нанесена му от Тамсин, беше доста сериозна. Той се взираше замаяно в дребната фигурка, без да разбира думите й.
— Хайде, малката, бягай! — извика сърдито Тамсин и момичето скочи. Огледа се наоколо с обезумял поглед, сякаш търсеше път. Най-после войникът разбра какво беше станало, изкрещя и се хвърли към жертвата си, която тъкмо се канеше да побегне. Тамсин протегна крак, той се спъна и се просна на калдъръма. В следващия миг се изправи отново на крака и разтърси глава като ранено животно.
Полковник Сейнт Симон и капитан Фробишър излязоха на площада точно в мига, когато групата мъже, насядали по входовете на околните къщи, бяха привлечени от шума около кладенеца. Младото момиче се втурна босо надолу по улицата, от очите му все още се стичаха сълзи. То се блъсна в Джулиън и той го задържа да не падне. След това втренчи очи в невероятната сцена. Момичето в ръцете му трепереше като подгонена сърна, макар че златните еполети и бляскавите копчета на офицерската униформа му обещаваха сигурност.
— Исусе, Мария и Йосиф! — промърмори Джулиън, когато ярък слънчев лъч падна върху незабравимата сребърна коса на Ла Виолет, само секунда преди крехката й фигура да изчезне зад телата на разгневените войници. Джулиън пусна момичето, бутна го към Франк и заповяда:
— Отведи малката на сигурно място. — После се втурна към кладенеца, стиснал в едната ръка сабята си, а в другата зареден пистолет.
Той си проби път сред навалицата, размаха сабята си наляво и надясно и наруга мъжете с цветистите думи, които бяха обичайни в армията, за да може да намери Тамсин. Гневните му проклятия постигнаха повече, отколкото оръжията в ръцете му. Те проникнаха в опиянените мозъци на войниците и им напомниха за обичайната дисциплина на всекидневието. Първо се разколебаха най-възрастните, тесният кръг около Тамсин се разтвори и Джулиън най-после успя да стигне до нея.
Тамсин се отбраняваше отчаяно срещу войника, когото бе лишила от плячката му. Той бе изтръгнал пушката от ръката й и тя се опитваше напразно да измъкне ножа от колана си. Джулиън даде изстрел във въздуха и в същия момент посегна към ръката на Тамсин. За момент момичето се озова между двамата мъже, всеки от които я дърпаше към себе си, но в следващия миг сабята на Джулиън изфуча страховито и едрият стрелец изрева от болка. На ръката му зейна дълбока рана, от която потече кръв.
Мъжете наоколо изръмжаха заплашително. Площадът беше пълен с войници, които бавно пристъпваха от всички страни към офицера. Джулиън нарочно пъхна сабята си обратно в ножницата и мушна пистолета в колана. После се обърна и вдигна Тамсин на рамото си като чувал с картофи.
— Проклети да са черните ви души! — изруга той. — Пуснете ме да мина. Тази тук е моя. — Без да обръща внимание на диво съпротивляващата се Тамсин, той си проби път през множеството. Някой се изсмя пиянски и другите се присъединиха към смеха му. Настроението се промени, мъжете се разстъпиха и започнаха да подвикват одобрително на офицера, който беше добър другар и участваше в забавленията им.
— Пуснете ме на земята, по дяволите! — изсъска вбесено Тамсин. Кръвта шумеше в главата й, увиснала надолу. Беше нечувано, че полковникът си позволяваше да я носи по този начин, нито ръцете, нито стъпалата й докосваха земята. Никой мъж преди него не беше се осмелявал да използва така безсрамно дребния й ръст и убийственият гняв, който гореше в нея от сутринта, нарасна до безкрайност.
— Няма да те пусна, малка глупачке — отговори Джулиън, който беше бесен не по-малко от нея. — Какво, по дяволите, търсиш тук? Защо си дошла в този ад? Той не те засяга. Ако имах поне искрица разум, щях да те оставя на онези пияници!
Тамсин впи зъби в крака му и той изкрещя от болка така, че го чуха през три улици.
— Проклета дивачка! — Той я вдигна високо във въздуха, сякаш беше едно от онези елхови стъбла, с които шотландците се състезават по далечно хвърляне, стисна китките й в едната си ръка, с другата я хвана за глезените и я преметна през врата си като плячка на ловец.