Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Цезар вдигна глава и затропа с копита, миризмата на кръв и сигналите на тромпетите го изнервяха. Тамсин го успокои с нежни думи и той спря на място, макар че трепереше от страх. Ноздрите му се издуха, зъбите му бяха оголени.
— Няма нищо, миличък — прошепна тихо тя. — Ей сега ще се махнем оттук. — Тя обърна гръб на града с намерението да прибере коня в обора на главната квартира в Елвас и после да се върне пеша, но само след няколко минути бе спряна от един мъж със зелената униформа на стрелците.
Тамсин дръпна силно юздите, когато войникът се затича препъвайки се към нея. От разкъсаната му челюст капеше кръв и той я притискаше отчаяно към главата. С другата си ръка сочеше отчаяно мрака зад себе си.
Тамсин скочи от коня си и свали кърпата от шията си. Беше свикнала с ранени мъже и не се уплаши. Знаеше, че трябва да помогне. Фактът, че видът на собствената й кръв я караше да припада, беше страшна тайна, известна само на нея и Габриел.
Тя помоли мъжа да стои мирно и внимателно превърза челюстта му.
— Качете се на коня ми и ще ви отведа в лазарета.
Стрелецът поклати глава. Отново посочи зад себе си и очите му казаха онова, което устата не можеше да произнесе. Тамсин тръгна в указаната посока и едва не се спъна във войника, който лежеше в калта. На бедрото му зееше страшна рана и кръвта пръскаше на всички посоки. Безпомощен, той стискаше раната с две ръце, сякаш можеше да спре кръвта.
— Приятелят ми — прошепна немощно той. — Отведете го в лазарета. Той има шанс да оцелее, докато с мен е свършено.
— Той не желае да ви остави — каза тихо Тамсин и се наведе над него. — Сега ще превържа крака ви с колана и ако успеем да ви качим на Цезар, ще потърсим лекар.
Тя работеше бързо и умело, макар да съзнаваше, че мъжът няма почти никакви шансове да оцелее. Лицето му беше посивяло. Очевидно беше загубил много кръв. Краят наближаваше, но приятелят му нямаше да й позволи да го изоставят и тя разбираше силата на тази дружба.
Без да се щади, другият войник вдигна ранения на седлото и се постара да го настани колкото се може по-удобно.
— Седнете зад него, за да го държите — посъветва го Тамсин и помилва успокоително разтревожения кон.
Стрелецът се покатери на високото седло. Изразът на лицето му показваше повече от ясно, че го е малко страх да язди такова нервно животно, но въпреки това прихвана внимателно другаря си, когато конят потегли.
Пътят, по който минаваха, беше целият в локви. Многобройни коли отнасяха ранените от бойното поле, тъй като междувременно огънят от стените беше престанал. Мъжете хвърляха учудени погледи към дребната фигурка, която водеше прекрасния арабски кон с двама ранени ездачи, но всички бяха твърде заети, за да й задават въпроси.
В лазаретите цареше хаос. На коловете бяха окачени запалени факли, които хвърляха трептящи отблясъци върху кървавата работа на лекарите и санитарите. Тамсин сграбчи един от помощниците за рамото, който тичаше нанякъде.
— Водя двама ранени. Бихте ли се погрижили за тях?
Мъжът я погледна смаяно, после отговори несигурно:
— Нека да легнат тук. Ще ги прегледаме, когато имаме време.
— Единият се нуждае незабавно от лекар — настоя Тамсин и очите й засвяткаха. — Не съм ги извела от бойното поле, за да пукнат в тази мръсотия. Веднага повикайте лекар.
— Какво става тук? — До тях спря мъж в окървавена лекарска престилка, след като бе дал указанията си на носачите.
— Доведох двама мъже, които се нуждаят от незабавна лекарска помощ — обясни Тамсин. — А този глупак ми каза да ги оставя да умрат в калта.
Лекарят примигна смаяно.
— Коя сте вие?
— Главнокомандващият знае коя съм — отговори твърдо младата жена. — Освен това съм близка приятелка на лорд Сейнт Симон от шеста дивизия. И докато аз стоя тук и се карам с някакъв селяк, хората умират от раните си, защото не мога да ги изведа от бойното поле! — Тя махна презрително към момъка, с когото бе разговаряла, и му заповяда: — Помогнете им да слязат от седлото!
Лекарят прегледа ранените и се обърна към носачите.
— Единият ранен може да ходи. Отведете го във втора палатка.
Стрелецът с превързаната челюст поклати глава. Лицето му беше разкривено от болка, но той посочи другаря си със същата настойчивост, която бе накарала Тамсин да тръгне да го търси.
— Не се безпокой, ще се погрижа за него — отговори нетърпеливо лекарят. — Не мога да ти обещая, че ще го спася. Ще се наложи да отрежем крака му… Ей, побързайте с носилката — извика той на двамата мъже, които излязоха от входа на палатката.
Мъжете хукнаха към тях и бързо натовариха ранения. Едва като видя, че приятелят му ще получи необходимата помощ, стрелецът се отдалечи, подкрепян от едни санитар. На влизане в палатката се обърна и благодарно махна с ръка на Тамсин.