Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Ей сега ще ти помогна — тихо предложи Гидиън.
— Няма нужда, милорд.
— Както искаш — Гидиън отново се протегна и отиде до мястото, където бе оставил собствените си дрехи. Навлече ризата си и обу панталоните си, като остана много доволен, че бяха поизсъхнали през нощта. Но ботушите му се бяха втвърдили от солената баня.
— Гидиън?
— Да, скъпа?
Хариет се поколеба.
— Ами, за снощи, милорд. Не искам… Исках да кажа, вие не бива да се чувствате…
— Можеш да съобщиш на леля си да ме очаква в три следобед — Гидиън започна да дърпа единия вдървен ботуш. Но да го обуе съвсем не беше лесна задача. Кожата изглежда се бе свила.
— Защо? — направо го попита Хариет.
Гидиън повдигна едната си вежда и й хвърли недоумяващ поглед, докато се мъчеше да нахлузи и другия си ботуш. Хариет го гледаше втренчено и изглеждаше страшно разтревожена. Гидиън се чудеше, дали пък най-сетне не беше осъзнала пълното значение на случилото се.
— При тези обстоятелства естествено желая да й поднеса почитанията си — рече той.
— Почитанията си? Това ли е всичко?
Той сви рамене.
— И да направя официално предложение за брак.
— Знаех си — Хариет го гледаше вбесена. — Знаех си, че точно това сте намислил. Е, аз пък не съм съгласна, милорд. Няма да го позволя, разбирате ли? Няма да ви позволя да го направите.
— Няма да позволиш? — Гидиън я гледаше изпитателно.
— В никакъв случай. О, знам какво си мислите. Мислите, че заради онова, което се случи между нас снощи, вие сте длъжен да ми предложите брак. Но, уверявам ви, това въобще не е нужно, сър.
— Така ли?
— Абсолютно — Хариет се изправи гордо. — Онова, което се случи снощи, не беше по ваша вина. Само аз съм виновна. Ако не бях такава глупачка, че да изляза на скалите, за да наблюдавам събитията, нямаше да стане нищо лошо.
— Но ти излезе на скалите, Хариет. И всичко друго наистина се случи.
— Няма значение, не искам да се чувствате задължен да ми предлагате брак — Хариет изглеждаше наистина много ядосана.
— Хариет, сега си прекалено развълнувана. Когато се успокоиш, сама ще разбереш, че нямаш друг избор, освен да приемеш предложението ми. Дори нещо повече, леля ти и сестра ти ще настояват да го сториш.
— Това не ме интересува особено. Сама вземам решения, милорд, точно както направих и снощи. И после нося отговорността си за тях.
— Аз също сам взимам решения, Хариет — рече той, като вече започваше да се ядосва на непокорния й нрав. — И аз също нося отговорността си за тях. Ще се сгодим още този следобед.
— Не, няма да се сгодим този следобед. По дяволите, Гидиън, няма да се омъжа само за това, че съм била компрометирана.
Гидиън бе разгневен не на шега.
— Аз пък няма да позволя отново да разправят, че Звяра от Блекторн Хол е похитил и безсърдечно е захвърлил още една дъщеря на енорийски пастор.
Хариет пребледня. Втренчи се в лицето му, а огромните й очи издаваха колко е смутена.
— Господи, Гидиън. Въобще не се замислих какво ще кажат за теб!
— По дяволите — с три големи крачки Гидиън се озова до нея и сграбчи раменете й. Искаше му се да я разтърси. Но вместо това просто я държеше неподвижно и я накара да го погледне в очите. — Та ти въобще не си мислела. Просто си се водила от наивните си, спонтанни прищевки, без въобще да се замислиш за реалността на онова, с което ще трябва да се сблъскаме в мига, в който излезем от тази пещера.
Тя гледаше изпитателно лицето му.
— През цялото време си знаел какво ще трябва да направиш днес, нали? Точно това си имал предвид снощи, когато ми говореше за съдбата.
— Разбира се, че знаех какъв ще е крайният резултат. Но и ти си го знаела.
Тя яростно поклати глава.
— Не. Наистина, въобще не се бях замислила за това до тази сутрин, когато се събудих и осъзнах, че вие сигурно ще се почувствате длъжен да ми предложите брак. Казах си, че това не е необходимо. Аз бих могла да понеса клюките тук, в провинцията. И тъй като не се движа много в обществото, а и не смятам да се омъжвам, въобще не се интересувам от онова, което ще кажат хората.
— А ако разбереш, че си бременна? Как смяташе да се справиш с това?
Хариет наведе очи, а бузите й се изчервиха силно.
— Не е много вероятно, милорд. А и в края на краищата, беше само един път.
— И един път е достатъчен, Хариет.
Тя стисна устни.
— Във всеки случай, ще разбера със сигурност само след няколко дни.
— Само след няколко дни? Та това ще се окажат най-дългите дни в живота ти. Хариет, ти си умна жена. Предлагам ти да започнеш да се държиш, както подобава, а не като наивно, своеволно дете.
Пръстите й стискаха силно наметалото й.