Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Какво правите там?
— Бдя над вашия сън, госпожице — отвърна той така, сякаш несправедливо го бе обвинила в престъпление. — Нощес нямахте нищо против. — Колко самодоволно говореше! Сякаш Бог знае какво се бе случило!
— Но тази нощ вие не ме зяпахте така.
— Не, госпожице, докосвах ви и беше така безкрайно сладко…
— Ах, престанете! Със сигурност не сте ме докосвали по този начин. А ако изобщо е имало нещо, господине, тогава аз съм ви…
— И аз се наслаждавах на всяка ваша милувка.
Той изглежда напълно съзнателно изопачаваше думите й и Кет гневно го прониза с поглед:
— Добре знаете какво имам предвид!
— Ах, естествено.
Кет знаеше, че не може да спечели тази словесна схватка. Ироничната нотка в гласа му и очевидното забавление, което му доставяше този разговор, изопваха нервите й. Тя въздъхна дълбоко. След това отвърна с острия, заповеднически тон на една графиня, който трябваше да му напомни, че в този свят всеки трябва да си знае мястото:
— Господине, липсват ви всякакви маниери, морал, рицарство…
— Госпожице! Все пак рискувах живота си заради вас.
— Не заради мен, а за награда — отвърна тя. — Вие служите на Монджой, не е ли така?
Той вдигна ръка, сякаш да се защити.
— Сега наистина сериозно ме засегнахте. Колко мъже биха се катерили по стената на замъка ви, за да се бият срещу хората на Дьо Ла Вил?
— И да спасят една дама, само за да я предадат на друг? След като сте се забавлявал за сметка на бедното момиче?
— Сънували сте, госпожице. Опитвах се само да ви утеша.
При тези думи в гласа му прозвуча предупредителна нотка, но Кет бе твърде гневна, за да обърне внимание.
— Само защото очаквате богата награда от Монджой!
— Зависи от това на колко ще ви оцени.
— А вие какво мислите? Имахте достатъчно време, за да прецените стойността ми.
Последвалият смях накара кръвта във вените й да кипне. Как така винаги успяваше да я изкара от нерви?
— Я да видим… — провлачи той. — Естествено не съм ви докосвал, но по това, за което се досещам…
— Чудесен рицар сте вие, господине, няма що! — извика тя. — Трябвало е да ви нарекат Сребърната свиня, а не Сребърния меч! Е, кажете! Каква ще е наградата ви?
За нейна изненада мъжът се изправи. Високата фигура в стоманената ризница предизвикваше още по-внушително въздействие.
— Монджой е безукорен благородник, както добре знаете, госпожице.
— И жаден за власт — допълни тя, ядосана на самата себе си, тъй като дъхът й секна. Не, няма да отстъпи само защото се бои от опасната енергия и жизненост на този мъж. Имаше усещане, че чува дори силните удари на сърцето му.
Тя се отдръпна още по-навътре в ъгъла, притискайки кожата към гърдите си. Гордо вирна глава, макар и да изглеждаше абсурдно — мръсна, с разрошени коси, разкъсана нощница и една вълча кожа като щит пред тялото й.
Въпреки всичко той бе все още твърде близо.
— Сега, струва ми се, лорд Монджой ще спечели безценно съкровище, с изключително привлекателни… — той протегна ръка, сякаш искаше да погали жената по бузата. Тя отново усети усмивката му, въпреки че забралото почти скриваше устните му. — С изключително привлекателни имения — довърши изречението той.
— Ох, отвратителен сте!
— Защото се възхищавам на именията ви? — привидно огорчен отвърна той.
— Не се възхищавахте на именията ми.
— Госпожице, прекалено много сте свикнала с възхищението, което са ви засвидетелствали всички мъже в живота ви, които винаги са пълзели в нозете ви. Но тази сутрин излишно се ласкаете.
— Така ли? Тогава съжалявам, че нощес през цялото време сте се чувствал принуден да гледате тази неприятна гледка.
— Неприятна? О, не, тези часове ми доставиха истинско удоволствие и възхитен наблюдавах как се въртите в леглото, усещах го с всички пори на тялото си…
— Ох, ще изчезнете ли най-сетне? — ядосано го прекъсна тя. — Ако не внимавате, ще помоля Монджой да ви обеси.
— Но нали не искате да се омъжите за него?
— Отвратителна мисъл! Разбира се, че няма да се омъжа за него.
— И това няма да ви попречи да го помолите да ме обеси?
— Ни най-малко.
— Ако не се омъжите за него, как бихте могла да настоявате да изпълни такова ужасно желание?
Гневът на младата жена преля. Вече изобщо не се тревожеше за външния си вид. Какво значение имаше това, след дългата нощ, която са прекарали заедно? Кет с всичка сила хвърли вълчата кожа по рицаря, но не постигна целта си. Мъжът я улови, смеейки се, и я пусна на земята.