Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
След миг обаче смехът му замлъкна. Тя отново бе почти гола — изящна, но с прелестно заоблени форми, хубава и пленителна. Дамиан рязко отстъпи.
— Госпожице, вземете наметката ми. — Той я свали от раменете си, подаде й я и се приближи към огнището, за да разрови с един клон почти изгасналата жарава. — Ако благоволите да се надигнете, ще ви покажа къде можете да се изкъпете.
— Да се изкъпя? — Тя скочи въодушевена, загърната в черната наметка. Сега се чувстваше много по-сигурна.
Все едно Сребърния меч или Сребърната свиня, на него му доставяше удоволствие да я дразни, а изобщо не бе някой богат и могъщ нормандски барон.
Може би тайно копнееше за неща, които не може да получи. Но този човек я бе спасил от лапите на Дьо Ла Вил и през нощта я бе утешил. Независимо от това, че постоянно я вбесяваше, Кет неочаквано изпита известна благодарност. Макар и да я дразнеше, все пак бе човек на честта и през изтеклата нощ определено не бе злоупотребил със слабостта й. Може би Монджой щедро ще го възнагради за вярната служба. Но рицарят бе рискувал живота си и за селското момиче, без да очаква злато…
В момента добродетелите или пороците му бяха абсолютно без значение. Той й предлагаше баня, а тази сутрин нищо не можеше да й достави по-голяма радост.
— Госпожице, не е трудно човек да ви направи щастлива — рече той, докато изпитателно я наблюдаваше.
— Господине, имам чувството, че по тялото ми е останала половината тиня от крепостния ров.
— Тази нощ споделих леглото ви. Аз съм Сребърната свиня, помните ли? Навярно бих могъл да споделя и банята ви.
— Когато се къпя, не сънувам кошмари, така че нямам нужда от утехата ви.
— Но забравяте нещо — по моето тяло е останалата част от тинята.
— Щом не желаете да ми позволите това незначително удоволствие… — тя внезапно замлъкна и направи крачка към него, загърната в черната наметка. Стоманената ризница и туниката скриваха тялото му и Кет не можеше да си обясни защо, но бе сигурна, че останалата част от тинята не е по него. — Вие сте се къпал! — обвинително рече тя. Обзе я ирационален гняв затова, че вече се бе отървал от мръсотията и калта, а тя все още не е.
— Тази сутрин бих предпочел да ми направите компания, но вие спяхте като умряла. За съжаление не мога да ви предоставя вана, нито сапун от френските провинции. Но точно до вратата ще намерите бистър поток. Водата наистина е студена, но слънцето успява да се провре между клоните…
— Безразлично ми е каква е водата и дали искате да ме мъчите! Водете ме!
— Не се ли безпокоите, че може да ми се сторите неотразима и да пожелая да се изкъпя още веднъж, но този път с вас?
Кет изпитателно го гледаше, поставила ръце на кръста.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Защото Монджой е прочут със строгостта си. Няма да трябва дълго да го моля, за да ви качи на бесилото.
— Изглежда много добре го познавате.
Тя с безразличие повдигна рамене.
— Срещали сме се. И ви уверявам, господине, че държанието му въобще не ме впечатли. Той е безогледен грубиянин, лишен от финеса на предците си, завладели тези земи. Ако се приближите прекалено близо, животът ви е в опасност!
— Трябва ли още да се боя, след като съм се изкатерил по стената на вашия замък и върху ми са се изсипали безброй удари от меч?
— Но вие ме спасихте заради Монджой, не е ли така?
— Може би заради Робин.
Кет затаи дъх, наблюдавайки го напрегнато. Но какви мисли може да отгатне човек по лице, скрито зад стоманен шлем?
— Така ли? — тихо попита тя.
Мина известно време, докато той отговори.
— Не, направих го заради Монджой — той се извърна. — Ако ме последвате, госпожице, ще ви покажа потока. Сам аз наистина вече се изкъпах, но ще остана наблизо…
— За да бдите над мен? — с тих глас го прекъсна тя.
— За да бдя над вас — потвърди той. — Но ви уверявам, че ще можете на спокойствие да се насладите на банята си. Освен в случай, че Монджой не се навърта наоколо.
— Какво?
— Все пак сме на негова територия. Така че не се безпокойте от нежелани натрапници, госпожице, но що се отнася до него, не мога да ви гарантирам, че няма да е така невъзпитан да изникне най-неочаквано.
Той напусна колибата и Кет го последва с разтуптяно сърце.
— Чакайте! Действително ли ще дойде? — Сребърния меч продължи мълчаливо. — По-добре да не идва! — гневно прошепна тя.
Пръстите й обаче трепереха и тя ги стисна в юмрук. Моля те, мили Боже, спести ми това.
ГЛАВА ДЕСЕТА
През нощта не бе разбрала колко красиво е това парче земя, заляно в пищна зеленина. Дърветата се издигаха високо в небето, а клоните им образуваха плътен балдахин. В краката й растеше сочна трева. Полегат склон водеше към широкия поток, описващ прелестни извивки и ромолящ сред чакъл и едри скални отломъци, образувайки тук-там малки вирчета и бързеи. Кет бе възхитена от това, че нозете й не потънаха в тиня, а в най-фин пясък.