Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Почакайте малко! — извика тя, когато той отвори вратата.
— Да, госпожице?
— Благодаря.
— Благодаря? — повтори той учуден.
— За лампата — прошепна Скай.
— О, няма защо — отвърна Сокола след дълго мълчание, излезе от каютата и спусна резето зад себе си.
Не след дълго Робърт донесе закуската, а други моряци внесоха ваната и няколко пълни кофи с вода. Скай отново усети върху си погледите на тези хора. Сигурно ме презират, мислеше си тя. Когато обаче вдигна очи, не видя омраза в техните. Последният, който напускаше каютата, дори се поусмихна.
— Вчера вечерта се държахте много смело, лейди Кинсдейл. Изобщо жена, която да вземе да заплашва чернобрадия Тийч със собственото му оръжие, абе, голяма работа…
— Махайте се, Роджърс! — разпореди се ядосан Ероусмит.
— Слушам, сър. Всичко хубаво, лейди Кинсдейл.
Резето отново се спусна и Скай въздъхна с неудоволствие. Приближи се до прозореца и загледа морето. Наистина ли Логан ще нападне кораба? Потръпна цялата при тази мисъл. Знаеше много добре, че излъга Сокола. Разбира се, че той е по-добър от останалите — мъж, достоен за уважение. Да не беше пират, щеше със сигурност да му се възхищава.
Почти целия следобед Скай прекара в дрямка до прозореца. Внезапно я стресна топовен изстрел.
Тя скочи стъписана от мястото си и погледна навън. Корабът забавяше ход и тя съзря бряг. От лявата страна се простираха бели пясъчни ивици. Вдясно се виждаха тухлени кули, разположени от двете страни на тесен канал. Точно към този канал се насочваше корабът.
Тя седна отново. Сърцето й се разтуптя бясно. Домът на Сокола…
На една от кулите в ответ също изгърмя оръдие. Корабът навлезе в канала. Отвсякъде долитаха смехове и благопожелания. Съвсем скоро се долепиха до дървен кей и от кораба някой спусна дъската. Мъжете наизскачаха от кораба, посрещнати с радостните възгласи на приятели. Кой знае защо тук присъстваше и някакъв дамски комитет.
Скай наблюдаваше през прозореца как млади и по-възрастни жени се хвърляха по вратовете на моряците. Очевидно Боун Кей представляваше малка община, управлявана от Сребърния сокол. Появи се и той, висок, строен, учудващо елегантен в черния си редингот и къси панталони. Дребна руса жена му извика нещо. Той я вдигна усмихнат във въздуха и я завъртя лудо в кръг. Нещо жегна Скай в гърдите и тя запреглъща, за да прогони тази странна болка. Мразеше го, не искаше да има нищо общо с него. По-добро от това не можеше и да има — той се завръща в обятията на своята любима.
В този миг в каютата влезе Робърт Ероусмит и се поклони.
— Ще ме последвате ли, милейди?
— Къде трябва да ида?
— Вашата стая в замъка ви очаква. Там ще бъдете в безопасност.
— Значи пак пленничка?
Той се поколеба.
— Да, но с целия полагаем се комфорт, милейди.
Хвана го под ръка и той а изведе на палубата. Минаха покрай платна, завити на руло, и се спуснаха по дъската. На кея се възцари мълчание. И мъжете, и жените се вторачиха като по даден знак в Скай и Ероусмит, след което заотстъпваха, за да им направят път. На бял кон ги очакваше Сокола с нахлупена на челото шапка с перо.
— Добре дошли в гнездото на Сокола, лейди Кинсдейл! — извика той, наведе се рязко, обхвана талията й и я вдигна при себе си на седлото Двамата се понесоха в галоп, а смехът му огласяше околността.
ГЛАВА СЕДМА
Ездата не продължи дълго. Скай още не беше се вкопчила както трябва в гривата на жребеца, когато пред нея изникнаха високи зидове. Огромна порта от ковано желязо ги пропусна в просторен двор. Сокола запря коня, скочи долу, сне Скай от седлото и докосна с пръсти шапката си.
— Домът ми е на ваше разположение, милейди.
Той отведе коня зад ъгъла. Погледът й го изпроводи, докато се скри, а след това се огледа удивена. Никой не дойде при нея да я завърже или прикове и все пак бе ясно, че е пленничка — просто не беше възможно да се избяга. Сокола бе избрал местоположението на своята крепост много сполучливо — от всички страни островът бе заобиколен от рифове и плитчини, който вещаеха смърт за неопитния моряк, осмелил се да се приближи. Самата форма на пристанището, едно естествено езеро го предпазваше, а каналът се охраняваше от оръдията по кулите. Може би цяла армия не би успяла се превземе това разбойническо гнездо. Пленниците на Сокола вероятно не можеха да се обърнат към никого за помощ, защото Боун Кей бе негова собственост, а хората, обитаващи това място, със сигурност бяха негови верни привърженици.