Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Няколко часа по-късно Карл Фонтьнот беше арестуван недалеч от Тьлса и откаран в Ейда. Набрали скорост с Томи Уорд, Смит и Роджърс се заеха с новия разпит. Въпреки че имаше видеокамера, разпитът не беше записан.
Карл беше на двайсет години и живееше сам от шестнайсетгодишен. Беше израснал в Ейда в ужасна бедност — баща му беше алкохолик, а майка му беше загинала в автомобилна катастрофа пред очите му. Карл беше впечатлително момче с малцина приятели и буквално никакви роднини.
Той настоя, че е невинен и не знае нищо за изчезването на Харауей.
Карл обаче се оказа много по-лесен за пречупване от Томи, така че след по-малко от два часа Смит и Роджърс вече разполагаха с още едно записано самопризнание, подозрително подобно на това на Уорд.
Карл се отрече от него веднага щом влезе в затвора, а по-късно щеше да заяви:
— Никога не съм бил в затвора и не са ме арестували и когато ми казаха, че съм убил хубава жена и ще ме осъдят на смърт, аз им разказах тази история, за да ме оставят на мира. И те ме оставиха на мира, след като записаха признанието. Казаха ми да си избера дали да го напиша на ръка, или да го запишат с камера. Аз дори не знаех какво означава думата „признание“, преди да ме накарат. Затова ги излъгах, за да ме оставят на мира.
Полицаите направиха така, че историята да стигне до медиите. Уорд и Фонтънот бяха направили пълни самопризнания. Тайната с изчезването на Харауей беше разкрита — поне отчасти. Сега щяха да се заемат с Титсуърт и се надяваха до няколко дни официално да повдигнат обвинение в убийство срещу тримата.
Откриха изгорялата къща, в която криминалистите намериха нещо като човешка челюст. Това веднага беше съобщено в местния вечерен вестник.
Въпреки репетициите самопризнанието на Карл беше абсолютна каша. Между неговата версия за престъплението и тази на Томи имаше огромни разлики. Двамата си противоречаха в такива подробности като реда, в който тримата са изнасилили Динайс, дали са я намушкали с ножа по време на самото изнасилване или след това, колко и какви са били раните, дали е успяла да се измъкне и да направи няколко крачки, преди да я хванат отново, и кога в крайна сметка е умряла. Но най-скандалната разлика беше именно там: как точно я бяха убили и какво бяха направили с трупа.
Томи Уорд разказа, че момичето е било многократно намушкано с нож, докато е лежало в каросерията на пикапа на Одел по време на изнасилването. Динайс умряла там, а тримата захвърлили трупа в една канавка близо до бетонния бункер. Фонтьнот си го спомняше по друг начин. Според него те я бяха завлекли в една изоставена къща, където Одел Титсуърт я беше намушкал, беше я натъпкал под дъските на пода, беше залял всичко с бензин и беше запалил къщата.
Но двамата бяха почти единодушни по въпроса за Одел Титсуърт. Именно той беше организаторът, който беше взел Уорд и Фонтьнот в пикапа си, за да пият бира, да пушат марихуана и в някакъв момент да оберат „Маканалис“. След като бяха решили заедно кой магазин да оберат, Одел беше влязъл, за да открадне парите, беше хванал момичето и беше казал на съучастниците си, че ще трябва да я убият, за да не ги издаде. Той беше карал пикапа до електростанцията. Той беше предложил да изнасилят момичето и го беше направил пръв. Той беше извадил оръжието — сгъваем нож с десетсантиметрово острие. Той беше намушкал жертвата до смърт и той я беше изгорил — или не, в зависимост от версията.
И въпреки че и двамата си признаваха за престьплението, основната вина лежеше на съвестта на Одел Титсуърт — или Титсдейл, или както там се казваше.
Късно следобед на 19 октомври, петък, полицаите арестуваха Титсуърт и го подложиха на разпит. Той вече имаше четири присъди, не обичаше ченгетата и имаше далеч по-голям опит с начина, по който се водят разпити. Не отстъпи и на сантиметър. Не знаеше нищо за случая с убийството на Харауей и изобщо не признаваше каквото бяха казали Уорд и Фонтънот, независимо дали беше записано, или не. Всъщност той изобщо не познаваше нито един от тях двамата.
Неговият разпит не беше записан. Титсуърт се озова в затвора, където не след дълго си спомни, че на 26 април си е счупил ръката при сбиване с полицията. Два дни по-късно, когато беше изчезнала Динайс, той със сигурност беше в дома на приятелката си — в гипс и почти неспособен да се движи от болка.