Любимият непознат

— Тоя не е никакъв мъж, щом още в ранни зори се е нагиздил в такива дрехи.

Хоръс се направи, че не е чул нищо. Мъжът потърка наболата си брада и продължи:

— Сигурно е пил цяла нощ, а след това се е забавлявал с някоя от фльорците на Меги Котънмаут.

— Ние трябва да вземем тази работа в ръцете си — дереше се Хоръс. — Не само жените са в опасност. Известно е, че подобни хора често имат сила колкото петима или шестима мъже. Те са в състояние да разкъсат някой добър гражданин и данъкоплатец на парчета заради няколко цента в джоба му. — Той търсеше точните думи, които да възпламенят тълпата. — Казвам ви, крайно време с да се обединим и да заловим отново лудите, преди да са ни хванали за гушата.

Сред групата настъпи тишина, когато мъжете проумяха, че той наистина ги приканва да предприемат нещо. Междувременно се бяха присъединили още неколцина любопитни, някой пусна сред хората една стомна, та да разквасят жадните си гърла.

— Досега се предполагаше, че избягалите обитатели на лудницата са само мъже, но аз чух, че между тях имало и една жена. А същата нощ, когато изгоря лудницата, Аштън Уингейт е довел в къщата си едно ранено момиче, облечено с нощница и покрито от горе до долу с кал и синини. Ако се замисли човек, че между Бел Шен и лудницата има само няколко мили блатиста местност, не е трудно да си направи изводите, нали?

Някои от мъжете кимнаха в знак на съгласие.

— Изобщо не искам да мисля, какво би могла да направи лудата на бедните хора там или на двете стари дами, когато Аштън Уингейт тръгне на път и ги остави сами вкъщи. Може би ще запали пак някое малко пожарче.

Повечето не изпитваха особена симпатия към старите дами, още по-малко пък към едрия черен надзирател, който командваше там. Съвсем наскоро Аштън Уингейт им беше показал какво може да стане, ако някой посегне на имота му. Спомниха си, че веднъж той извика шерифа, за да прибере няколко мъже, които тръгнали на лов за миещи мечки. След няколко часа зад решетките те трябвало да му заплатят и кравата, която през нощта им заприличала на миеща мечка. Разправяха се истории как били наемани работници за Бел Шен и след това били принудени да бъхтят там рамо до рамо с робите. Всички знаеха, че при Аштън Уингейт не можеше да се изкара и една надница, без човек да се претрепе от работа. Всяка възможност да му се натрие носът трябваше да се използва, а тази изглеждаше далеч по-добра от много други. Кога щеше да им падне сгоден случай да опердашат Уингейт на собствената му веранда?

— Не бива да допускаме подобни неща — крещеше разгорещен Хоръс. — Тази луда може да убие десетина души, че и повече, ако не я приберат.

Разнесе се одобрителен рев и когато отново настъпи тишина, Хоръс продължи с тънкия си писклив глас:

— Наш свещен дълг е да направим улиците отново сигурни за нашите жени и деца.

— Прав е! — изрева някой.

Намесиха се и други.

— Кой знае пътя дотам? Имаме нужда от някой, който да ни води!

Хоръс не биваше в никакъв случай да оставя ентусиазмът им да спадне.