Диамантеният залив

Тя изпи кафето си и се изправи.

— Ще свърша някои неща, преди да е станало прекалено горещо. Съдовете ще почакат. Искаш ли да излезеш навън с мен, или предпочиташ да останеш да си почиваш?

— Трябва да се поразтъпча — отвърна той, стана и я последва навън. Бавно закуцука из двора, като оглеждаше всяка подробност, докато Рейчъл нахрани Джо и гъските, а после се зае да обере зрелите зеленчуци в градината. Когато се измори, Кел седна на задното стълбище и се зае да я наблюдава как работи. Беше присвил очи срещу слънцето.

У Рейчъл Джоунс имаше някакъв уют, който го караше да се отпусне. Тя водеше спокоен живот, малката й къща беше приветлива, а горещото южно слънце изгаряше кожата му… Тук всяко нещо излъчваше съблазън по един или друг начин. Ястията, които бе готвила и споделила с него, го накараха да се замисли какво ли щеше да е да закусва с нея всеки ден. А тези мисли бяха по-опасни за него от каквото и да било оръжие.

Някога бе опитал да води нормален личен живот, но не се получи. Бракът не му донесе близостта, която бе очаквал. Имаше добър и редовен секс, ала след акта отново се чувстваше самотен, отритнат от останалия свят. Харесваше съпругата си, доколкото можеше, но това беше всичко. Тя така и не успя да счупи бариерите, за да се докосне до вътрешния му свят. Може би изобщо не разбра, че той съществува. Със сигурност или не беше осъзнала, или не желаеше да приеме истинската същност на професията му. Мерилин Сейбин възприемаше съпруга си като един от хилядите мъже, които заемат длъжност на цивилни волнонаемни във Вашингтън, окръг Колумбия. Той отиваше на работа сутрин и се прибираше обикновено през нощта. Тя беше заета със собствената си разрастваща се адвокатска практика и често пъти оставаше да работи до късно, затова го разбираше. Беше придирчива жена, тъй че хладната и дистанцирана природа на Кел чудесно я устройваше и тя така и не направи усилие да прозре сложната същност на човека отвътре.

Кел обърна лице към слънцето. Цялото му същество се отпускаше. Мерилин… От години не беше мислил за нея, доказателство за това, колко повърхностно го бе вълнувала. След развода единствената му реакция беше да вдигне рамене. По дяволите, сигурно е била ненормална, че остана с него след онова, което се случи.

Опитът за покушение над него беше нескопосан, недобре планиран или изобщо не го изпълниха, както трябва. Двамата с Мерилин вечеряха навън, един от малкото случаи в брачния им живот, когато излизаха заедно, ала не на някое луксозно място, каквито тя обичаше. Кел забеляза снайпериста още щом излязоха от ресторанта и действа мълниеносно. Събори Мерилин на земята и се изтъркаля настрани. Постъпката му спаси живота й, тъй като тя вървеше и се озова между Кел и снайпериста, който стреля в същия миг, когато Кел я събори. Беше ранена в дясното рамо.