Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Добре — съгласи се тя, макар да не можеше да си представи, че Гейб ще започне охотно да й разказва миналото си.
— Той е доста строг към себе си — добави психиатърът. — Ще бъде от полза, ако можете да му простите за случилото се снощи. — Погледът му отново се плъзна към наранената й шия.
Хелън смутено докосна нараненото място.
— Могъл е да ви убие — призна доктор Териен, повдигайки гъстите си вежди. — Но не го е сторил. С някаква част от подсъзнанието си ви е разпознал, Хелън. Вярвам, че с него сте в безопасност. Все пак следващия път, като решите да го изненадате, гледайте да е буден — добави той и шеговито намигна. — Сега той ще сънува по-често. Ако сметнете за необходимо да го събудите, извикайте го по име и му кажете коя сте. Накарайте го да разбере, че сънува. Утешете го по някакъв начин.
Еротични видения се мярнаха в съзнанието й. Трудно й беше да издържи на погледа на лекаря.
— Е, времето ни свърши — доктор Териен рязко се изправи и протегна ръка. — Имаме добър напредък — съобщи й той сърдечно. — Аз ще остана тук да се оправя с тези книжа. Утре ще се видим с Гейбриъл.
Хелън промълви някакви благодарности и тръгна обратно към чакалнята. Гейб седеше на същия стол с протегнати напред крака, скръстил ръце на гърдите си.
— Притеснявам се за Малъри — каза той, като я погледна изпитателно.
Хелън също започваше да се притеснява за нея.
— Ще проверя телефонния секретар у дома — предложи тя.
Извади мобилния си телефон от чантичката и набра домашния си номер, включвайки се към системата за получаване на съобщения. Единственото съобщение беше от баща й. Гневният му тон я накара да трепне и да отдалечи слушалката от ухото си.
— Защо, по дяволите, не се обади да ни съобщиш? — възропта той. — Искаме да видим Гейб при първа възможност. Всъщност смятаме да ви дойдем на гости. Обади ни се. — Кажи на Рено добре дошъл у дома.
Хелън прекъсна връзката и рязко затвори мобилния си телефон.
— Кой беше? — попита Гейб.
— Баща ми. Адмирал Йохансен току-що му е казал, че си се завърнал.
Самата тя не се беше обадила на родителите си. Да се занимава едновременно с тях и с Гейб не бе по силите й.
— Значи няма съобщение от Малъри — заключи той и плавно се изправи на крака.
— Сигурна съм, че е добре — рече Хелън, уверявайки и него, и себе си, докато крачеше напред по коридора. — Прекарва много време с нейния приятел Реги. Той живее малко по-надолу на същата улица.
— Момче? — В гласа на Гейб прозвуча тревога.
— Не се притеснявай. Не й стига и до рамото. Едва влязъл в пубертета.
Тя отключи вратата на автомобила.
Гейб я погледна с присвити очи над покрива на колата.
— Не ме интересува, дори да е Малечко Палечко. Мъжки пол е.
Хелън го изгледа сурово.
— Мал и Реги са най-добри приятели от три години. Само се опитай да й кажеш повече да не се занимава с него.
Гейб вдигна ръце.
— Просто ми покажи къде живее — рече той.
Правилно!
Известно време пътуваха в пълно мълчание. Движението беше натоварено; всички бързаха да се приберат у дома след работа. Хелън избра един усамотен селски път и най-накрая успяха да се придвижат. Следвайки съветите на доктор Териен, тя реши да каже нещо:
— Струва ми се, че гърлото ми почти се оправи — нехайно изрече Хелън, без да откъсва очи от пътя.
Гейб не продума. Тя усети как напрежението му нараства и добави:
— Доктор Териен казва, че ти подсъзнателно си ме разпознал. Затова не е необходимо повече да се самобичуваш. С теб съм в безопасност.
Ха! Лийла щеше да си умре от смях, ако чуеше това!
— Може би преувеличава малко — провлачено каза Гейб.
Тя се обърна рязко да го погледне и откри, че зяпа бедрата й.
О, боже! От погледа му кожата й настръхна. Как щеше да му устои? Как щеше да му попречи да се вкопчи в нея сега, след като повече не можеше да го избягва?
Хелън се наведе напред и щракна копчето на радиото, оставяйки мелодичния глас на Гарт Брукс да застане между тях.
Гейб ненавиждаше кънтри музиката. Тя я пусна само за да го подразни; в края на краищата, времето, когато угаждаше на Гейб, бе отминало.
След малко го погледна и откри, че слуша музиката с удоволствие. Той улови погледа й и се усмихна.
— Струва ми се, че кънтри музиката ми харесва — каза той без всякаква преструвка — Звучи някак по-безметежно отколкото си спомням.
О, боже! Ако той още веднъж постъпеше правилно, тя щеше да го сграбчи и да го целуне отново.
— Еди?
Не беше необходимо Ноъл Териен да се представя. Той очевидно бе единственият човек, който въобще наричаше мъжа от другата страна на линията „Еди“. Но двамата бяха съученици от началното училище и навикът бе твърде стар, за да се откаже от него.