Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
На булеварда нае кабриолет и стигна с него по Габар Лейн дотам, докъдето се осмели да навлезе кочияшът, след което извървя пеш останалата част от пътя. Зачака прикрит на ъгъла пред Валент Хаус, потропвайки на студа. Щеше му се да хвърля по едно око на къщата, но не беше чак толкова скаран със здравия разум — след изпълнението му на брега на реката, Октав щеше да е най-малкото предпазлив.
За щастие, на улицата работеха няколко проститутки, поканите на повечето от които успя да отклони лесно. С напредването на нощта кварталът сякаш утихваше, но Никола трябваше да продължава да се движи, за да не предизвиква подозрение. Гледката на каруцата Кюзар на беше добре дошла. Още по-приятно му стана като видя Рейнар и Крак, които скочиха от каруцата в момента, в който Кюзар дръпна юздите на конете.
— Вие пък как се сетихте да дойдете? — попита Никола.
— Като намерих бележката ти, се извиних и веднага се ометох — обясни Рейнар.
Беше сменил вечерното си облекло и износеното палто, което бе облякъл, изглеждаше напълно приемливо за човек, пътуващ в открита каруца в тази част на града.
— Отидохме до склада, за да проверим дали не си отишъл там и видяхме Кюзар — Той огледа улицата — Приятен квартал.
— Донесох това — Кюзар свърши с привързването на юздите и извади изпод седалката една кожена чанта. Подаде я на Никола.
— Всичко, което може да ни потрябва. Проверил съм. Кой ще остане при каруцата?
— Ти — каза Никола и взе чантата. — Сети ли се за маслото?
— Естествено, че съм се сетил за маслото — Кюзар се обиди, че го оставят, — Аз съм единственият официален взломаджия тук и аз съм този, който те научи на всичко. Това, че обвиняват него в същото е една долна лъжа и несправедливост.
Той посочи към Крак, който извърна раздразнено очи нагоре.
— Знам — отсече Никола — С вратите ще се заема лично. Някой трябва да остане при каруцата и трябва да стои на нокти. Помисли си.
В следващия миг Никола осъзна, че говори на жаргона на уличните крадци на Виен. Тази нощ връщаше миналото му в неприятни подробности.
— Добре, добре, както искаш, това са то младите. — предаде се Кюзар с израз на оскърбено достойнство.
Подаде на Крак фенера и Никола нетърпеливо изчака той да бъде запален.
— Какво стана с каретата? — попита Рейнар, докато вървяха по улицата.
— Кочияшът разбра, че съм отзад и се наложи да скоча и да продължа пеш.
Той ги отведе до ъгъла и хвана Крак за рамото, за да му посочи тъмните очертания на Валент Хаус.
— Октав влезе в тази къща през входа за каретите. Разбери по някакъв начин дали още е там.
Крак се промъкна покрай ъгъла. Никола се облегна на стената и опипа съдържанието на чантата, която бе донесъл Кюзар.
— Между другото бележката ти ме хвърли в недоумение — каза Рейнар и го погледна въпросително — Какво толкова видя по време на сеанса, което не видях аз?
— Предмета, който ти така умело го принуди да извади.
— Да?
— Последната разработка на Едуар. Имаш ли някакво понятие за какво става дума?
По онова време Никола и Рейнар не се познаваха и му бе добре известно, че тогава приятелят му си е имал собствени неприятности.
— Никакво — Рейнар потръпна — чувал съм слухове, но до един ми се сториха съвсем безсмислени.
Никола подозираше, че Рейнар проявява тактичност, нещо което правеше само за най-близки приятели. По онова време слуховете бяха категорични и заклеймяващи.
— Това бяха механични уреди, които щяха да позволят на всеки, който няма никакви магически способности, да управлява магическа сила, по ограничен начин.
— Аха. И това обяснява някои от случките по време на сеанса, така ли?
— Да. Отначалото имаше нужда от помощта на магьосник, за да проработят. Затова Едуар и аз живяхме толкова време в Лодун. Той работи известно време и с Арисилд — погледна отново към Рейнар — Завършеният вид на някои от тези уреди представлява метална сфера, като тази в Октав.
— Разбирам защо си го преследвал през половината град. Но как се е докопал до работата на Едуар? Нали Короната унищожи всичко?
— Успяхме да стигнем до Лодун преди Короната. Университетските власти нямаха правомощията да конфискуват собственост на учени и неохотата на управата да сътрудничи на властите, ми даде време да прибера повечето от най-важните документи…
Никола осъзна, че казва повече, отколкото беше възнамерявал. Разговорът излизаше от рамките на безопасността и от голите факти относно работата на Едуар, и събитията около процеса, и навлизаше в опасната територия на собствените му постъпки, мисли и чувства в онзи кошмарен период. Той вдигна поглед към улицата и добави само: