Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
„Отсичането на бряста“ в Жизор
Ако се вярва на „Документите на Братството“, 1188 г. е вододелна и за Ордена от Сион, и за рицарите тамплиери. Преди година, през 1187-а, Йерусалим е превзет от сарацините главно по вина на великия магистър на тамплиерите Жерар дьо Ридфор, проявил припряност и некадърност. „Тайните досиета“ се изказват за него много по-сурово. В тях се говори не за припряност и некадърност, а за „предателство“, една наистина твърде силна дума. Не се обяснява обаче в какво се е състояло това предателство. Но резултатът е, че „посветените“ в Ордена от Сион се връщат до един във Франция, вероятно в Орлеан. По принцип в твърдението има логика. Щом сарацините са превзели Йерусалим, значи е паднал и хълм Сион. Останали без седалище в Светите места, монасите от абатството естествено търсят убежище във Франция, където орденът вече разполага с приорат.
Събитията от 1187 г.: „предателството“ на Жерар дьо Ридфор и падането на Йерусалим, явно ускоряват съдбовния разкол между Ордена от Сион и Ордена на тамплиерите. Не е съвсем ясно какво точно се е случило, ала според „Тайните досиета“ следващата година бележи рязък поврат в дейността на двата ордена. Те официално се разделят през 1188 г. Орденът от Сион, създал рицарите тамплиери, бърза да се отърве от своите прочути протежета. С други думи, „родителят“ се отказва официално от „рожбата“ си. Според някои източници разривът е ознаменуван със специален обред или церемония. В „Тайните досиета“ и други „Документи на Братството“ за нея се говори като за „отсичането на бряста“ в Жизор.
Сведенията са мъгляви и двусмислени, но и историците, и преданията потвърждават, че през 1188 г. в Жизор става нещо изключително странно, по време на което е отсечен и един бряст. Във владенията около крепостта има ливада, наречена Свещеното поле. Ако се вярва на средновековните летописци, мястото е смятано за свещено още от предхристиянско време, а през XII в. на него многократно са се срещали кралете на Англия и Франция. Насред Свещеното поле се извисява стар бряст. През 1188 г. при поредната среща между краля на Англия Хенри II и краля на Франция Филип II брястът, кой знае защо, се превръща в предмет на ожесточен, дори кървав спор.
Според един от източниците на цялото поле само под този бряст има сянка. Някои твърдят, че дървото е на повече от осем столетия и дънерът му е толкова дебел, че за да го обхванат, деветима души трябва да се уловят за ръце. Хенри II и свитата му, дошли по-рано, се скриват под неговата сянка и оставят френския монарх на безмилостния пек. На третия ден от преговорите нервите на французите не издържат, те започват да подмятат обидни думи на стражата и някой от уелсците, наемници при Хенри II, опъва лъка. Напечените от слънцето французи само това и чакат: хвърлят се срещу англичаните, които превъзхождат многократно по численост. Англичаните се укриват в крепостта Жизор, докато французите отсичат в яда си бряста, Филип II моментално се връща в Париж, като заявява, че не е дошъл в Жизор да се прави на секач.
Тази история се откроява с обичайните за средновековието простота и приказни елементи и се ограничава с повърхностно описание на случката, без да засяга открито нещо много по-съществено: подбудите и причините за нея. Само по себе си преданието изглежда абсурдно — а може би и апокрифно, както, да речем легендите, забулили основаването на Ордена на жартиерата. И все пак тази версия е потвърдена, макар и бегло, и в други източници.
Според други исторически сведения Филип е известил Хенри, че смята да отсече бряста. В отговор Хенри заздравява дънера с метални обръчи. След ден французите грабват оръжието и образуват фаланга от пет ескадрона, всеки предвождан от знатен феодал на кралството. Придружавана от секачи и носачи, войската се отправя към бряста. Според преданието се разразява кървава битка, в която участва и Ричард Лъвското сърце, най-големият син на Хенри и негов наследник на престола, опитал се да защити с доста жертви дървото. Французите обаче имат надмощие и привечер отсичат бряста.