Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Виждам, че си таласъм. Не съм сляп. Питам те как се казваш!
— Нали ттти казах! Ттталасъма. Тттака е в живота, ако искаш да знаеш — отчаяно рече метлата и дръжката й се олюля, а косите й затрептяха като листата на офика при първия повей на ветрец през юли. После неочаквано спря да заеква и си изля болката на един дъх. — Всички други таласъми си имат имена. Приятелите им ги уважават. И изобщо си гледат кефа. А аз съм все сам. Наричат ме просто Таласъма. И ще се пукна от скука!
— Какво си се завайкал толкова! — взе да го успокоява Хък, като за всеки случай хвърляше по едно око наоколо, да не би това да е някоя хитрина на преследвачите му. — Имам един приятел, когото всички наричат просто Омбре, но на него изобщо не му пука.
— Естествено! Защо да му пука, като си има приятел!
— На тебе какъв ти е зорът бе, мой човек? Че ти викат Таласъма? Или че си нямаш приятел? Я се изповядай!
— И двете! А ако туриш и скуката в сметката, и трите, дядо попе! — раззина паст таласъма, като направи опит да се усмихне.
— Май не си от най-скромните, а? — засмя се Хък.
— Че къде си виждал скромен таласъм?! — важно рече метлата.
— И нещастен не бях виждал досега, ама, като гледам, чудесата нямат край на тоя свят.
— И на ония е така — дълбокомислено допълни Таласъма.
Хък наостри уши.
— Ти в кой свят живееш?
— В моя.
— Ясно, че е в твоя. Друго те питам. Твоят свят този ли е или онзи! — кимна Хък първо напред, а после наляво.
— Естествено, че е този! — тросна се Таласъма. — А бе ти май имаш проблеми с граматиката, мой човек. Светът, в който живееш, е този, а другият е онзи. Ако се преселиш в другия свят, той ще стане този, а твоят — онзи. И това всеки тъпанар го разбира, само ти се правиш на интересен.
— Сега ми е ясно защо нямаш приятели — промърмори Хък.
— Видя ли! Аз какво ти разправям. Щом си отворя устата и всички се разбягват като пилци!
— Ами, че дръж си я тогава затворена — сериозно го посъветва Хък.
— Не става! Опитвал съм. Тогава никой не ми обръща внимание — тъжно рече Таласъма. — Отдавна съм установил, че за да имаш истински приятел, трябва пълноценно да заместващ психоаналитика му и да общуваш с него до припадък. Истинският приятел е кошче за душевни отпадъци, мой човек. Почни сега да си изливаш мъката пред мен и, ако ти дам да разбереш, че ти съчувствам, ще видиш какъв приятел ще ти стана! Ама тая няма да я бъде, защото аз по рождение съм задръстен от мъка и кошчето ми е пълно догоре. Сега ясно ли ти е в какъв омагьосан кръг се намирам?!
— Ясно ми е, братко. Добре дошъл в моята партия. Имаш голям късмет, да знаеш, защото в моето кошче все още има малко място.
Хък престана да се озърта и съсредоточи вниманието си в летящата метла.
— Стига бе! Сериозно ли говориш? — невярващ, възкликна Таласъма.
— Без майтап! Целият номер се състои в това да откриеш начина, по който, щом кошчето започва да се препълва от единия край, можеш дискретно да изпускаш част от мъката от другия.
— Колко струва да ме научиш и мене? — плахо полюбопитства метлата.
— Много…
— Знаех си аз! — тежко въздъхна Таласъма.
— Но не чак толкова много, че да не можеш да платиш.
— Хм. Откъде знаеш колко мога да платя? В последно време бая съм изтънял — предпазливо взе да се пазари върлинестият обитател на вековната дъбрава.
— Ако ми отговориш честно на три въпроса, смятай, че сме се разплатили.
— Единственото условие е да отговарям честно? Сигурен ли си? — повдигна вежди метлата.
— Да.
— Давай тогава. Да видим какво ще излезе от тая работа.
— Къде се намираме сега? — избърза Хък и тутакси съжали, че не формулира въпроса както трябва.
— В Резервата на таласъмите — ухили се метлата. — Всичките ти въпроси ли ще бъдат толкова лесни?
Сега вече Хък си подбираше по-внимателно думите:
— Как се нарича… светът, в който се намира твоят резерват… на таласъмите?
— Библиотеката! — гордо отвърна Таласъма.
— Моля? — изтърва се Хък.
— Това третият ти въпрос ли беше? — самодоволно се осведоми летящата метла, предвкусвайки голямата печалба.
— Не! — замислено рече Хък.
— Ааа! Да си ги нямаме такива, мой човек. Ти каза „моля“ с въпросителна информация и това ти се брои за трети въпрос. Аз не съм виновен, че не можеш да си държиш устата затворена. Ти попита „моля?“ и толкоз.
Хък се подвоуми само за миг и после на лицето му разцъфна доволна усмивка.
— Съгласен съм. Нямам никакво намерение да хвърлям сянка върху крехкото ни приятелство заради такива дреболии. Третият ми въпрос е „моля?“! Но ми позволи да ти напомня, че пое задължението да отговаряш честно.