Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
Очите й бяха притворени. Той виждаше как зелените ириси проблясват под гъстите й мигли. Докато я носеше към леглото, се чувстваше едва ли не Херкулес. Положи я нежно, като я гледаше в лицето, върху завивките.
Стаята бе окъпана в лунна светлина, струяща през прозорците като течно сребро. Макс чуваше вятъра, въздишащ тихо в листака, и бумтенето на водата, разбиваща се о скалите в далечината. Усети миризмата на Лайла — загадъчна като на Ева. Тя протегна ръце към него и той ги пое. Замаян от романтичността на нощта, ги доближи до устните си, целуна кокалчетата, връхчетата на пръстите, дланите. Не сваляше очи от нея през цялото време, докато я хапеше лекичко и я възбуждаше с език. Чу я как диша по-учестено, видя как очите й се премрежват от наслада и объркване. Усети тътена на пулса й, когато допря устни до китката й.
Носеше й нещо, за което не бе подготвена. Пълна безпомощност. Дали се досещаше колко покорна му бе Лайла сега? Насладата, опияняваща и възтежка, се стичаше от върховете на пръстите към цялото й тяло. Макс плъзна устни надолу към свивката на лакътя й и тя застена сподавено от удоволствие.
Дори не съзнаваше, че се движи под него, че го приканва да вземе всичко, абсолютно всичко, каквото поиска. Когато устните му най-сетне се впиха в нейните, неговото име бе единствената дума, която Лайла бе в състояние да изрече.
Той се опитваше да обуздае своята ненаситност. Но как да се овладее, след като тялото й бе толкова топло и гъвкаво под неговото? Макс обаче не искаше да се оставя във властта на страстта. Тази нощ — а може би нямаше да има друга, щеше да устои. Искаше нещо повече от това припряно, трескаво сливане, за което копнееше плътта му. Искаше да усети шеметната наслада да опознае тялото й до последния сантиметър, да открие нейните тайни и слабости. С търпение щеше да запечата в съзнанието си как бе усещал допира й, пронизалата я тръпка, как я бе изпивал и я бе чувал да стене. Когато тя прокара длани по тялото му, той осъзна, че и Лайла се бе оставила не по-малко от него във властта на нощта.
Плъзна се бавно надолу по нея, пронизвайки плътта й с щедри целувки и нашепващи пръсти. С мъчителна търпеливост я милва дълго по гърдите, докато те набъбнаха болезнено от страст. Продължи надолу, все по-надолу и тя вкопчи пръсти в косата му, сетне ги разтвори. Сега вече Макс я чуваше как шепне тихо и го моли, как стене задъхано; продължи да я целува надолу по тялото и захапа лекичко бедрото й. Лайла усети дъха му по кожата си, извика и се дръпна рязко назад, залята от първата топла вълна. Загъна се обезумяла, а той неуморно продължи да я гали надолу по коленете.
Не можеше да й се насити. С всеки изминал миг я усещаше все по-мощно. Опияняваше се от насладата, докато напрежението не задумка в слепоочията му и кръвта му не кипна. Вкопчи се в ръцете й и съвсем полудя, когато тя отново достигна върха. Щом тялото й се отпусна изнемощяло, а дъхът й се превърна в ридание, Макс отново долепи устни до нейните.
На Лайла й идеше да го моли, ала не бе в състояние да пророни и дума. Раздираха я безброй чувства, които я лишаваха от сили, замайваха я и я караха да иска още и още. Ако той не я целуваше като обезумял, тя щеше да изкрещи от отчаяние.
Задъхана, смъкна припряно джинсите му — бе прекалено замаяна, за да разбере, че от ненаситните й пръсти Макс трепереше целият. Влажна плът се плъзна о влажна плът, когато двамата най-сетне свалиха панталона.
— Чакай! — изстена той дрезгаво и се замъчи да запази поне мъничко самообладание. — Погледни ме — помоли я и се вкопчи още по-силно в косите й, когато Лайла отвори очи. — Погледни ме! — повтори Макс. — Искам да запомниш.
Плъзна се и я облада, разтреперан от усилието да не бърза. Очите й бяха замъглени, но тя не ги извърна, когато двамата се задвижиха в еднакъв ритъм. А когато той я изпълни със себе си с такава съвършена красота, Лайла знаеше, че ще помни това до гроб.
Главата му бе отпусната между гърдите й и това й се стори съвсем естествено и прелестно. Тя се усмихна и замилва Макс по косата. Още го държеше за ръката, както в онзи шеметен миг, когато бяха достигнали заедно връхната точка. Лайла си мислеше в просъница какво ли ще е вечер след вечер да заспиват ей така, прегърнати.
Той усети как тя се отпуска под него с топло покорно тяло и кожа, още влажна от страстта. Пулсът й малко по малко се успокояваше. Макс си представи за миг, че това бе една от многото нощи, че Лайла щеше да му принадлежи по този сложен начин, по който жените принадлежат на мъжете.