Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Глава 3
Женски очи
Смирил раздразнението си — и ропота на Луз Терин — Ранд посегна към сайдин и се хвърли в онази вече до болка позната му битка на удържане и оцеляване сред Празнотата. Покварата се просмука в него, докато привличаше Силата. Дори сред невидимия покров на нищото можеше да я усети как се процежда в костите му и в самата му душа навярно. Не можеше с други думи да опише това, което правеше, освен като гънка в Шарката, като зев в нея. Във въздуха се появи ярка вертикална линия, която бързо се ушири до отвор с размерите на голяма порта. Всъщност тя сякаш се извърна и гледката през нея — ярко осветена от слънце поляна сред изсушени дървета, се завъртя и спря.
Инайла и още две от Девите надигнаха була и скочиха през прага още преди да се е успокоил; последваха ги още половин дузина, — някои от които — с готови за стрелба лъкове. Ранд не очакваше да се натъкнат на нещо, от което да се налага да се защитават.
— Това е Портал — поясни той на Таим. — Ще ти покажа как се прави, ако не си го схванал. — Мъжът го гледаше съсредоточено. Ако го беше следял внимателно, щеше да види как Ранд запреде сайдин; всеки мъж, способен да привлича Силата, можеше да го направи.
Таим пристъпи след него на поляната, последваха ги Сюлин и останалите Деви. Някои изгледаха с омерзение меча на бедрото на Ранд, докато минаваха покрай него, и бързо си размениха думи на своя език на жестовете. Думи на отвращение несъмнено. Инайла и първите с нея вече се бяха пръснали бдително сред посърналите дървета. Със Силата в себе си, Ранд можеше да различи отчетливо всяка изсъхнала игличка по боровете; повече бяха изсъхналите, отколкото живите. Можеше да надуши киселата мъзга на кожолиста. Самият въздух миришеше на зной, сух и прашен. Тук за него опасност нямаше.
Ранд се запъти към дърветата. Таим тръгна до него. Девите се пръснаха в широк кръг около тях.
Със сигурност имаше неща, които можеше да научи от Таим — макар и не толкова, колкото Таим си мислеше — но ученето щеше да е двупосочно и беше време да започне да вкарва по-възрастния мъж в пътя.
— Рано или късно ще се изправиш срещу Отстъпниците, щом си с мен. Може да е и преди Последната битка. Най-вероятно ще е преди. Не ми изглеждаш изненадан.
— Чувал съм слухове. Един ден все трябваше да излязат на воля.
— Можеш да очакваш всичко по всяко време. Тролоци, мърдраали, драгхари, Сиви, голам…
Той се поколеба, опрял дланта с жигосаната чапла на дръжката на меча си. Нямаше никаква представа какво е „голам“. Луз Терин този път не беше се размърдал в главата му, но Ранд бе сигурен, че той е източникът. Трошици и късчета понякога се прокрадваха през тънката преграда между него самия и този глас и се превръщаха в част от спомените на самия Ранд, обикновено без нищо да може да ги обясни. Напоследък се случваше все по-често. Късчетата не бяха нещо, с което можеше да се бори, както с гласа. Колебанието продължи само миг.
— Не само на север. Тук също, както и навсякъде. Те използват Пътищата. — Това също беше нещо, с което му предстоеше да се справи. Но как? Сътворени най-напред със сайдин, Пътищата сега бяха тъмни и покварени също както сайдин. Тварите на Сянката също не можеха да избегнат всички опасности по Пътищата, убиващи хората, ако не и нещо по-лошо, но въпреки това успяваха някак да ги използват и макар Пътищата да не бяха толкова бързи, колкото Порталите или Пътуването, или дори Плъзгането, все пак позволяваха стотици мили да бъдат преодолявани само за ден. Задача за по-късно. Твърде много задачи вече отлагаше за по-късно. Раздразнен, той замахна към един от кожолистите със срязаното сеанчанско копие — Драконовия скиптър, така го наричаха някои. — Каквито и легенди да си чувал, спокойно можеш да очакваш, че ще се сбъднат. Дори Мракохрътите, макар че ако те наистина са Дивия лов, поне Тъмния все още не е на свобода, за да ги яхне. Но и без него са много лоши. Някои можеш да убиеш, както се твърди в сказанията, но за други съм сигурен, че няма да загинат от нищо друго освен от гибелен плам. Знаеш ли белфир, гибелния плам? Ако не, това е едно от нещата, на които няма да те науча. Ако го познаваш, гледай да не го използваш срещу нищо друго освен срещу Твари на Сянката. И никого не учи на него.
— Източникът на някои от слуховете, за които си чувал, може да е… не знам как другояче да ги нарека, освен „мехури на злото“ — продължи Ранд. — Представи си ги като мехури, надигащи се в някое блато, само че тия се надигат от Тъмния, е отслабването на печатите, и вместо с гнила миризма са пълни… да речем, със зло. Понасят се по повърхността на Шарката, докато не се спукат, и когато това стане, всичко може да се случи. Всичко. Собственото ти отражение може да изскочи от огледалото и да се опита да те убие. Вярвай ми.