Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— И двете неща мога — отвърна той бързо. — През тези години съм намерил петима — не че съм ги търсил нарочно, — но само един прояви куража да продължи по-нататък след изпитанието. — След кратко колебание добави: — След две години полудя. Трябваше да го убия преди той да ме е убил.
Две години.
— Ти самият си се предпазил доста повече. Как?
— Притеснява ли те? — попита тихо Таим и сви рамене. — Не мога да ти помогна. Не зная как. Просто успях. Разсъдъкът ми е здрав като на… като на лорд Башийр.
След миг мълчание Таим заговори отново.
— Ти все още не ми вярваш. Нямаш и основание за това. Все още. След време ще получиш. Като знак за бъдещото ни доверие, донесъл съм ти дар. — Той измъкна от опърпаното си палто увит в дрипи малък вързоп.
Намръщен, Ранд го пое и разви многоцветната дрипа. Вътре имаше диск, голям колкото дланта му, диск като онзи на пурпурното знаме над двореца, наполовина бял и наполовина черен, древният символ на Айез Седай, отпреди Разрушението на света. Пръстите му опипаха слепените сълзи.
Само седем такива бяха сътворени в древността, от куендияр. Печати на затвора на Тъмния, печати, задържащи Тъмния далече от белия свят. Той самият притежаваше два от тях, скрити грижливо. Защитени много грижливо. Нищо не можеше да счупи куендияр, дори Единствената сила — ръбът на някоя тънка чаена чашка, направена от куендияр, можеше да пререже стомана, диамант дори — но три от седемте бяха счупени. Беше ги видял, натрошени на късчета. И бе видял как Моарейн бе отчупила трошица от ръба на един от тях. Печатите отслабваха. Светлината само знаеше как и защо. Дискът в ръцете му притежаваше твърдата гладкост на куендияр, като някаква странна сплав от стомана и порцелан… но той беше сигурен, че ще се пръсне на парчета, ако го изпусне върху плочите под краката си.
Три счупени. Три в негово владение. Къде ли беше седмият? Само четири печата стояха между човечеството и Тъмния. Четири, стига четвъртият все още да беше здрав. Само четири — между човечеството и Последната битка. Колко ли все още удържаха, след като толкова бяха отслабени?
Гласът на Луз Терин дойде като тътен. „Счупи го счупи ги всички трябва да ги счупиш трябва трябва трябва да ги счупиш всички и да удариш бързо сега сега счупи го сега счупи го…“
Ранд се разтърси от усилието да се пребори с този глас и да го усмири. Мускулите го заболяха, сякаш се бореше с мъж от плът, с гигант някакъв. Шепа по шепа успя да натика мъглата на Луз Терин обратно в най-дълбоките кътчета, в най-дълбоките сенки, които можеше да намери в ума си.
Внезапно чу думите, които сам шепнеше дрезгаво.
— Трябва да го счупя сега всички да счупя да ги счупя…
Внезапно осъзна, че е готов да разбие печата в белите камъни. Единственото, което го спря, беше Башийр, изправен на пръсти, вдигнал ръце да стисне китките му.
— Не знам какво е това — каза тихо Башийр, — но ми се струва, че ще трябва да помислиш преди да решиш да го счупиш.
Всички го бяха зяпнали, дори Девите.
— Няма. — Ранд преглътна; гърлото му се беше стегнало. — Няма да го счупя.
Башийр бавно отстъпи, а Ранд също толкова бавно свали вдигнатата си ръка, стиснала диска. Ако досега беше смятал Таим за невъзмутим, вече бе получил доказателство за обратното. На лицето на мъжа се бе изписал потрес.
— Знаеш ли какво е това, Таим? — попита Ранд. — Сигурно знаеш, иначе не би ми го донесъл. Къде го намери? Друг имаш ли? Знаеш ли къде може да е другият?
— Не — отвърна колебливо Таим. Не беше точно страх; по-скоро приличаше на човек, усетил, че ръбът на пропастта се срива и че някак е успял да се добере отново до здрава почва. — Това е единственият, който съм… Какви ли не слухове чух, след като се измъкнах от Айез Седай. За чудовища, изскачащи от въздуха. За странни зверове. За хора, говорещи с животни, и животни, които им отвръщат. За полудяващи Айез Седай, също както ще полудеем ние. За цели села, които полудяват и се избиват. Някои може и да са верни. Половината от нещата, които знам, че са верни, звучат не по-малко налудничаво. Чух, че някои от печатите били счупени. Един чук може да счупи този.
Башийр се навъси, изгледа печата в ръцете на Ранд и ахна. Беше разбрал.
— Къде го намери? — повтори Ранд. Ако можеше да намери и последния… Тогава какво? Луз Терин се размърда, но Ранд отказа да го чуе.
— Там, където най-малко би очаквал — отвърна Таим, — и където, предполагам, трябва най-напред да се подирят останалите. В една порутена малка ферма в Салдеа. Отбих се там за вода и фермерът ми го даде. Беше стар, без деца или внуци, на които да го предаде, и смяташе, че аз съм Преродения Дракон. Твърдеше, че родът му го пазел повече от две хиляди години. Твърдеше, че били крале и кралици по време на Тролокските войни и благородници по времената на Артур Ястребовото крило. Може и да е вярно.