Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Никакъв съюз! — изръмжа той. — Никакви страни! Аз съм Преродения Дракон, Таим! Аз! Ако знаеш нещо, от което мога да се възползвам, ще го направя, но ще ходиш там, където аз кажа, ще правиш каквото аз кажа и когато кажа.
Без да чака, Таим подгъна коляно.
— Покорявам се на Преродения Дракон. Ще ти служа и ще се подчинявам. — Ъгълчетата на устните му отново се изкривиха почти в усмивка, докато се изправяше. Тумад го изгледа зяпнал.
— Толкова бързо? — промълви Ранд. Гневът не си отиде; твърде горещ беше. Луз Терин продължи да ломоти в сенките на разсъдъка му: „Убий го! Трябва го убиеш!“ Ранд го потуши до едва чуто мърморене. Навярно не трябваше да се изненадва от това; странни неща ставаха около тавирен, особено толкова силен като него. Че един човек можеше да промени намерението си само за миг, макар пътят му да бе изсечен в камък, едва ли беше толкова изненадващо. Но гневът, прошарен със силно подозрение, не го оставяше. — Ти се бе провъзгласил за Преродения Дракон, спечелил си битки из цяла Салдеа и са те пленили едва след като са се добрали до теб с хитрост и са те ударили, за да изпаднеш в несвяст, а сега се предаде толкова бързо. Защо?
Таим сви рамене.
— Имам ли избор? Да скитам по света сам, без нито един приятел, преследван и гонен, докато ти се възмогваш и расте славата ти? При това ако Башийр не ме убие преди да съм напуснал чертите на града, или твоите айилки. Но дори те да не го направят, Айез Седай ще ме сгащят в някой ъгъл рано или късно. Съмнявам се, че Кулата някога ще ми прости. Или да те последвам и част от твоята слава да бъде и за мен? — Едва сега той огледа пазачите си и Девите и поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Можеше да се окажа аз. Откъде можех да разбера иначе? Мога да преливам; силен съм. Защо да не съм аз Преродения Дракон? Трябваше само да изпълня някое от Пророчествата.
— Като например да успееш да се родиш на Планината на Дракона? — попита хладно Ранд. Това бе първото пророчество, което трябваше да е изпълнено.
— Историята я пишат победителите. Ако бях завзел Тийрския камък, историята щеше да докаже, че съм роден на Драконовата планина от жена, недокосната от мъж, и че небесата са се разтворили в сияние, за да провъзгласят моето идване. Същото, каквото се твърди сега за теб. Но ти завзе Тийрския камък с твоите айилци и светът те поздравява като Преродения Дракон. Стига ми умът дотолкова, че да не се противопоставям на това. Ти си чаканият. Е, след като целият комат няма да е за мен, ще се задоволя и с трохите, които ще ми останат.
— Можеш да си спечелиш почит, Таим, а може и да се разминеш с нея. Ако търсиш само почести и слава, спомни си за другите, които направиха същото. Логаин, пленен и опитомен; според мълвата е загинал в Кулата. Някакъв безименен, обезглавен в Хадънския мрак от тайренците. Друг, жив изгорен от мурандийците. Жив изгорен, Таим! Същото направиха иллианците и с Горин Рогад преди четири години.
— За такава съдба не жадувам — отвърна Таим.
— Тогава забрави за почестите и помни Последната битка. Всичко, което върша, е насочено към Тармон Гай-дон. Всичко, което ще ти казвам да правиш, ще е насочено към нея. Ти ще се стремиш към нея!
— Разбира се. — Таим разпери ръце. — Ти си Преродения Дракон. В това не се и съмнявам; признавам го публично. Ще тръгнем на поход към Тармон Гай-дон. Която, според Пророчествата, ти ще спечелиш. И историята ще провъзгласи, че Мазрим Таим е стоял от дясната ти страна.
— Може би — отвърна сухо Ранд. Твърде много пророчества бе преживял вече, за да вярва, че което и да е от тях означава точно това, което казва. Или че дори гарантират нещо. Според него едно пророчество само определяше условията, които трябва да се изпълнят, за да може нещо да се случи; само че и да ги изпълниш все още не означаваше, че нещото ще се случи. Означаваше само, че би могло да се случи. Някои от Пророчествата за Дракона почти категорично предопределяха, че за да може да победи, ще трябва да загине. Мисълта за това никак не го успокояваше. — Светлината дано не даде да получиш тази възможност скоро. Така. Кажи сега какви знания имаш, от които може да се нуждая? Можеш ли да учиш мъже да преливат? Можеш ли да изпиташ един мъж, за да разбереш дали е способен да се учи?
— За твоята амнистия ли става дума? Да не би да са се появили глупци, които искат да се научат да станат като теб и мен?
— Просто ми отговори, Таим. Ако можеш да направиш това, което искам, кажи го. Ако не… — Не биваше да дава на гнева да заговори. Не можеше да отпрати този мъж дори всеки ден да трябваше да се бори с него. Таим обаче, изглежда, си помисли, че ще го стори.