Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Минаха още една-две минути и най-сетне Таим пусна огъня и сайдин да изчезнат.
— Можеш да се научиш… Деймир, нали така? — Беше изненадан; несъмнено не беше вярвал, че още първият мъж, когото изпита, ще мине, при това един почти оплешивял старец. Деймир немощно се ухили; изглеждаше готов да повърне. — Не бих се изненадал, ако всеки от тези простаци мине — промърмори мъжът с ястребовия нос на Ранд. — Изглежда, имаш късмет за десетима.
Сред „простаците“ неловко проскърцаха ботуши. Несъмнено някои се надяваха да се провалят. Ако се проваляха, щяха да могат да се върнат у дома, знаейки, че са се опитали, без да се налага да се изправят пред онова, което ги чака, ако минат.
— След време ще разберем колко силен можеш да си — каза Таим, докато Деймир се отдръпваше сред другите. Те отвориха малко празно място около него и отбягваха да го поглеждат. — Можеш да се окажеш достатъчно силен, за да се сравниш с мен или дори с лорд Дракона. — Пространството около Деймир се разшири още малко. — Само времето ще покаже. Внимавай, докато изпитвам другите. Имаш остър усет, можеш да го доловиш, докато намеря още четирима-петима. — Бързият поглед към Ранд му подсказа, че думите са за него. — Сега кой е следващият? — Никой не помръдна. Салдеецът погали брадичката си. — Ти. — Той посочи един грубоват мъж, доста над тридесетте, с къдрава тъмна коса. Казваше се Кели Хълдин. Жената на Кели простена.
Още двадесет и шест изпита щяха да отнемат остатъка от дневния светлик, а навярно и повече. Горещо или не, дните все пак ставаха по-кратки, все едно че наближаваше зимата. А Башийр го очакваше, Вейрамон също щеше да го посети и освен това…
— Ти продължи — каза Ранд на Таим. — Ще се върна утре да видя докъде си стигнал. Не забравяй доверието, което влагам в теб. — „Не му се доверявай“ — изпъшка Луз Терин. Гласът сякаш идеше от някаква присвита фигура сред сенките в ума на Ранд. „Не се доверявай. Доверието е гибел. Убий го. Всички убий. О, да умреш и да се свърши, всичко да свърши, да заспиш без сънища, сънища за Илиена, прости ми, Илиена, а няма прошка, само смърт, заслужил си да умреш…“ Ранд се извърна преди вътрешната му борба да се изпише на лицето му. — Утре. Стига да мога.
Таим го догони преди той и Девите да са изминали половината път до дърветата.
— Ако постоиш още малко, можеш да научиш останалото. — В гласа му се прокрадна гняв. — Стига да намеря между тях още четирима-петима, което не би ме изненадало. Теб наистина сякаш те преследва късметът на Тъмния. Струва ми се, че искаш да се научиш. Освен ако не смяташ да струпаш всичко това на раменете ми. Предупреждавам те, ще бъде бавно. Колкото и да натискам, на този Деймир му трябват дни, седмици, преди дори да почувства сайдин, камо ли да го улови. Само да го улови, без да може дори искрица да прелее.
— Вече схванах изпита — отвърна Ранд. — Не беше трудно. И наистина смятам да ти го струпам на раменете, докато не намериш повече и не ги научиш, така, че да ти помагат да търсиш. И запомни какво ти казвам, Таим. Учи ги бързо.
В това се криеха опасности. Да се учи преливането на женската половина на Верния извор беше да учиш прегръдка, така поне му бяха казвали на Ранд, да се научиш на покорство към нещо, което ще ти се подчини, щом се научиш да му се покоряваш. Беше като да водиш огромна сила, която не би ти навредила, освен ако не злоупотребиш с нея. Елейн и Егвийн го смятаха за нещо естествено; за Ранд изглеждаше почти невероятно. Преливането на мъжката половина се състоеше в непрекъсната борба за контрол и оцеляване. Скочиш ли в нея твърде далече и твърде бързо, превръщаш се в невръстно момченце, хвърлено беззащитно в битка срещу бронирани противници. Дори да се научиш, сайдин можеше да те унищожи, да те убие или да заличи ума ти, ако просто не изгори у теб способността да преливаш. Същата цена, която Айез Седай извличаха от мъжете, които са хванали да преливат, човек можеше да наложи сам на себе си, в един миг невнимание, в само едно мигновение, в което си се оказал беззащитен. Не че някои от мъжете пред плевника не бяха готови да заплатят тази цена още в този миг. Кръглоликата жена на Кели Хълдин го беше хванала за ризата и му говореше настойчиво. Кели полюшваше колебливо глава, а другите женени мъже поглеждаха притеснено към жените си. Но това беше война, а във войните има жертви, дори сред женените мъже. Светлина, така му се гадеше, че можеше да изповръща целия си стомах. Той се извърна, за да не среща очите на Сора Грейди.
— До ръба ги докарай — каза той на Таим. — Учи ги колкото могат да поемат и колкото може по-бързо.
Устните на Таим леко се свиха.
— Колкото могат да поемат — повтори той през зъби. — Но какво? Неща, които могат да се използват за оръжия, предполагам.