Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Дори тази проповед да бе отчаяла Таим, той не го показа. Единственото, което отвърна, беше:
— Бил съм в Погибелта и съм убивал тролоци и мърдраали. За този белфир не съм чувал никога, но ако някой Мракохрът ми се нахвърли, ще намеря някакъв начин да го убия.
— Добре. — Каза го колкото заради невежеството на Таим, толкова и заради увереността му. Белфир беше едно от късчетата знание, за които Ранд нямаше да има нищо против напълно да изчезнат от лицето на света. — С малко късмет, тук няма да се натъкнеш на нищо такова, но човек никога не може да бъде сигурен.
Излязоха на една поляна, насред която имаше малка ферма. По двора щъкаха деца, имаше и три-четири жени. И мъже. Прекалено много мъже. Ранд знаеше точно колко са. Двадесет и седем. Въпреки че повечето трудно можеха да се нарекат мъже. Ибин Хопвил, мършавият младеж, теглещ ведро с вода от кладенеца, твърдеше, че е двадесетгодишен, но със сигурност беше четири-пет години по-млад. Федвин Мор, един от тримата, които се потяха на покрива, подменяйки старата слама, беше много по-як и с по-малко пъпки по лицето, но едва ли беше по-голям. Повече от половината от останалите бяха едва с две-три години по-големи от тия двамата. Ранд за малко щеше да ги върне по домовете им, но Бялата кула приемаше за новачки момичета на тяхната възраст, а и по-млади. Черните коси по няколко глави бяха прошарени, а побелелият Деймир Флин, застанал пред плевника с обелен от кората клон, за да учи по-младите как се борави с меч, накуцваше и главата му беше почти оплешивяла. Деймир беше служил в гвардията на кралицата преди да го прониже мурандийска пика в бедрото. Мечоносец не беше, но изглеждаше подходящ, колкото да научи останалите поне да не си съсекат сами нозете с оръжието. Повечето от мъжете бяха андорци, имаше и малко кайриенци. От Тийр все още не бе дошъл никой, макар и там да беше провъзгласено опрощението му — но пък Тийр бе далеко.
Щом видяха Ранд, всички спряха работата си и се събраха пред къщата.
— Ето ги — каза Ранд на Таим. — Остава ти почти половин ден. Колко можеш да изпиташ? Искам да знам колкото може по-скоро кой от тях може да се научи.
— Тази пасмина е изгребана от дъното на някой… — почна презрително Таим и изведнъж го зяпна. — Ти все още не си ги изпитал? Защо, в името на… Не можеш, така ли? Можеш да Пътуваш, но не знаеш как да изпитваш за дарбата.
— Някои от тях всъщност не искат да преливат. — Ранд отпусна дръжката на меча си. Не му харесваше да признава пропуските в знанията си пред този мъж. — Някои не са надскочили съблазънта за слава и повече власт. Но искам да задържа всеки, който може да се научи, все едно защо.
Школниците — мъжете, на които предстоеше да станат такива — ги гледаха почти спокойно. В края на краищата, те сами бяха дошли в Кемлин с надеждата да се научат от Преродения Дракон, или поне така смятаха.
— Хайде — подкани го Ранд. — Време е да се запознаеш с учениците си.
— Затова ли наистина съм ти дотрябвал? Да се опитам да обуча тази жалка утайка? Ако изобщо някой от тях може да бъде научен. Колко смяташ, че могат да се намерят сред една шепа, които просто са се домъкнали при теб?
— Това е важно, Таим. Сам щях да го направя, ако можех, ако имах време. — Времето винаги беше ключът. Все не достигаше. И беше го признал, колкото и да не му се щеше. Разбираше, че Таим не му харесва много, но не беше длъжен да го харесва. — Ти спомена за доверието. Доверявам ти се с това. — „Не се доверявай! — изпъшка Луз Терин от дълбините на ума му. — Никога не се доверявай! Доверието е гибел!“ — Провери ги и започни с обучаването веднага щом разбереш кои могат да се научат.
— Както желае лорд Дракона — промърмори кисело Таим.
— Това е Мазрим Таим — обяви Ранд. Увиснаха челюсти и очи се ококориха, разбира се. Някои от по-младите ги зяпнаха, сякаш си мислеха, че двамата с Таим са дошли да ги изпепелят. — Представете му се. От днес нататък той ще ви учи. — Таим го изгледа със стиснати устни, а школниците бавно започнаха да се трупат около него и да му казват имената си.
Поведението на мъжете беше различно. Федвин например излезе припряно напред и застана до самия Деймир, докато пребледнелият Ибин мина най-отзад. Другите бяха някъде по средата — колебливи и несигурни. Заявлението на Ранд означаваше за някои от тях седмици на чакане и навярно години на мечти. Реалността започваше от днес и тя можеше да означава преливане, с всичко, което можеше да донесе то на един мъж.
Един едър тъмноок мъжага, може би шест или седем години по-голям от Ранд, казваше се Джър Грейди, запристъпва от крак на крак и измънка: