Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Мен ли си дошъл да видиш — запита го Ранд строго, — или да дразниш лорд Башийр? Ако още веднъж го направиш, ще ги оставя да те убият. Опрощението ми засяга стореното досега от теб, но не ти дава право да се перчиш с престъпленията си.
Таим изгледа Ранд продължително, после каза:
— Теб да видя. Ти си оня, който се видя на небето. Казват, че си се сразил със самия Тъмен.
— Не беше Тъмния — каза Ранд. Башийр не се съпротивляваше, но не беше трудно да усети напрежението в ръката му. Ако я пуснеше, мечът му щеше да прониже Таим в сърцето. Освен ако не използваше Силата. Или Таим не я използваше. Това трябваше да се избегне. Той задържа хватката си на китката на Башийр. — Нарече се Баал-замон, но мисля, че беше Ишамаел. Убих го по-късно, в Тийрския камък.
— Чух, че си убил доста Отстъпници. Мога ли да те наричам „милорд Дракон“? Чух, че тукашната паплач използва тази титла. Да не си решил да избиеш всички Отстъпници?
— А ти да не би да знаеш някакъв друг начин да се оправиш с тях? — попита Ранд. — Или те ще умрат, или светът загива. Освен ако не мислиш, че могат да бъдат уговорени да изоставят Сянката така, както са изоставили Светлината.
Това беше нелепо. Да стои и да си говори кротко с този човек, при положение че в момента пет върха на мечове сигурно бодяха плътта под палтото му до кръв, и едва да задържа друг човек, който искаше да го прободе с шести. Добре че хората на Башийр бяха достатъчно дисциплинирани, за да си позволят нещо повече без заповед от пълководеца си. Добре че Башийр си държеше устата затворена. Възхитен от хладнокръвието на Таим, Ранд продължи колкото можеше по-бързо, без привидно да издава тревога или припряност.
— Каквито и да са твоите престъпления, Таим, те бледнеят пред греховете на Отстъпниците. Нима си подлагал някой град на изтезания или си карал хиляди хора да ти стават помощници в такава мерзост, съсипвайки се бавно едни-други, съсипвайки най-близките си? Семирага го е правила без никаква друга причина, освен че може да го прави, само за да докаже, че може, само за удоволствие. Нима си убивал деца? Грендал го е правила. Наричала го е „милост“, за да не страдали, след като е поробвала родителите им и ги е отвличала. — Надяваше се само, че другите салдейци ще слушат поне наполовина толкова внимателно, колкото го слушаше Таим: той дори се бе навел леко напред, заинтригуван. Надяваше се също да няма твърде много въпроси откъде знае всичко това. — Давал ли си живи хора за храна на тролоците? Всички Отстъпници са го правили — техните пленници, които не са пожелавали да минат на тяхна страна, винаги са били давани на тролоците, ако не са били убивани на място — но Демандред пленил два града само защото решил, че жителите им са го унизили, преди да мине на страната на Сянката, и всеки мъж, жена и дете отишли в коремите на тролоците. Месаана устроила училища в територията, която владяла, училища, в които децата и младежите били учени в славата на Тъмния, учени били да убиват своите приятели, които не се учели достатъчно добре и бързо. Мога да продължа. Бих могъл да започна от самото начало на списъка и да мина през всичките тринадесет имена, добавяйки по сто не по-малко тежки престъпления към всяко име. Каквито и грехове да имаш ти, не могат да се мерят с техните. А сега си дошъл да приемеш моята прошка, да тръгнеш в Светлината и да ми се подчиниш, и да влезеш в битка с Тъмния със същата стръв, с която си се сражавал с всеки друг. Отстъпниците са объркани. Решил съм да ги изловя един по един и да ги изкореня. А ти ще ми помогнеш. Затова получаваш опрощението ми. Истината ти казвам, стократно ще си го заслужиш преди да свърши Последната битка.
Най-сетне усети, че китката на Башийр се отпуска, и едва се сдържа да не въздъхне от облекчение.
— Не виждам вече причина да го пазите толкова. Приберете си мечовете.
Тумад и останалите бавно започнаха да прибират оръжията. Бавно, но се подчиниха. Тогава заговори Таим.
— Да ти се подчиня? Представях си го по-скоро като договор между нас. — Другите салдейци се напрегнаха; Башийр все още беше зад Ранд, но Ранд усети напрягането му. Мускулче не трепна по лицата на Девите, само дето ръката на Джалани неволно посегна към булото. Таим сякаш не забеляза нищо. — В този наш съюз ще бъда по-долната страна, разбира се, но все пак съм разполагал с повече години да уча Силата от теб. На много неща мога да те науча.
Толкова гняв се надигна у Ранд, че червено премрежи погледа му. Беше изговорил неща, за които нямаше откъде да знае, породил беше навярно десетки слухове за себе си и Отстъпниците, само за да смекчи мрачните деяния на този човек, а той имаше дързостта да му говори за съюз? Луз Терин забушува в ума му. „Убий го! Убий го! Убий го!“ Този път Ранд дори не си направи труд да усмири гласа си.