Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Перин направи гримаса. При толкова неща, които имаше да каже на Ранд, така и не можа да си отвори устата. А и да беше, май щеше да е по-добре да стане настрана от Айез Седай и от Мъдрите. Както и от Таим.
Всъщност нямаше какво толкова да прави. Уж трябваше да ръководи нещата тук, след като бе довел подкрепленията, но Руарк знаеше какво трябва да се прави много по-добре от него, а по една дума на Добрайн и Хавиен беше достатъчна за кайриенците и майенците. Те все още напираха да кажат нещо, въпреки че се сдържаха, докато не останаха насаме с Перин и той не ги попита какво искат.
Тогава Хавиен избухна.
— Лорд Перин, за лорд Дракона. Цялото това ровене из труповете…
— Изглежда малко… крайно — намеси се изискано Добрайн. — Притеснени сме за него, както сигурно разбирате. Много неща зависят от него. — Можеше и да е войник, какъвто наистина беше, но освен това беше и кайриенски лорд, пропит от Играта на Домове до мозъка на костите си, като всеки друг кайриенец.
Перин обаче не беше пропит от Играта на Домове.
— Още си е с ума — отвърна той тъпо. Добрайн само кимна, сякаш искаше да каже „разбира се“, сви рамене да покаже, че изобщо не е поставял това под въпрос, но Хавиен си пусна боята. Перин ги изгледа как отиват при хората си и поклати глава. Надяваше се, че не ги е излъгал.
Той събра мъжете на Две реки и им каза да оседлаят конете, без да обръща внимание на ниските им поклони, повечето от които му се сториха доста пресилени. Дори Файле понякога казваше, че хората в Две реки малко прекаляват с поклоните — тя твърдеше, че те все още опипвали как трябва да се държат с един лорд. Помисли си дали да не им изреве: „Не съм ви никакъв лорд“, но това вече го беше правил и не действаше.
Когато другите се затичаха към животните си, Данил Луин и Бан ал-Сийн се задържаха. Братовчеди, и двамата щръкнали като градинарски колци, двамата много си приличаха, само дето Данил предпочиташе мустаци като извърнати надолу рогове в тарабонски стил, докато Бан си ги носеше тънки, според модата на Арад Доман. Бежанците бяха донесли какви ли не новости в Две реки.
— Тия ашамани с нас ли идват? — попита Данил и след като Перин поклати глава, издиша така силно от облекчение, че дебелите му мустаци се размърдаха.
— Ами Айез Седай? — каза притеснен Бан. — Те сега ще тръгнат свободно, нали? Искам да кажа, Ранд вече е на свобода, нали? Лорд Дракона де. Не могат да останат пленнички, не и Айез Седай.
— Вие двамата гледайте всички да са готови — каза Перин. — Грижата за Айез Седай оставете на Ранд. — Двамата трепнаха едновременно, сякаш се бяха наговорили. Два пръста се вдигнаха едновременно да почешат мустаците и Перин си дръпна ръката от брадата. Когато един мъж прави така, когато го гледаш — все едно, че има бълхи.
В стана настана суматоха. Всички бяха знаели, че скоро ще се тръгне, но на всички им бяха останали разни неща за свършване. Слугите на пленените Айез Седай и фургонджиите се разбързаха да натоварят последните вещи по фургоните и започнаха да впрягат. Кайриенци и майенци защъкаха навсякъде, занаместваха седла и заоправяха сбруи. Чисто голи гай-шайн се разтичаха кой накъдето види, въпреки че на пръв поглед на айилците не им беше нужно кой знае какво, за да се приготвят.
Святканията оттатък фургоните известиха, че Таим с неговите ашамани си заминават. Перин се почувства малко по-добре. От деветимата, които останаха, още един освен Дашива беше на средна възраст — набит мъжага със селяшко лице, а друг един, накуцващ и с побеляла коса, можеше да мине за дядо му. Останалите бяха по-млади, някои — почти момчета, но гледаха на цялата бъркотия със самочувствието на мъже, които са виждали такова нещо десетки пъти. Държаха се обаче настрана и накуп, освен Дашива, който стоеше на няколко крачки от тях и гледаше в празното. Перин се сети за предупреждението на Таим. Надяваше се, че Дашива е само мечтател.
Намери Ранд седнал на един дървен кош и опрял лакти на коленете си. Сюлин и Нандера бяха приклекнали от двете страни и старателно отбягваха да поглеждат към меча на бедрото му. Държаха небрежно копията и кожените си щитове, тук, сред хора, верни на Ранд, и следяха нащрек всеки, който пристъпеше към него. Мин седеше на земята в краката му и го гледаше усмихната, извила глава нагоре.
— Надявам се, че знаеш какво правиш, Ранд — каза Перин и отмести дръжката на секирата си, за да може да се отпусне на земята. Нямаше никой наблизо, за да чуе, освен Ранд и Мин, както и двете Деви. Ако Сюлин или Нандера тичаха да донасят на Мъдрите, тяхна работа. Така че без повече предисловия той се впусна да му опише всичко, което беше видял тази сутрин. И онова, което беше помирисал също, въпреки че не го каза. Ранд не беше сред малцината, които знаеха за него и вълците, и той го направи да изглежда така, че все едно го е видял и чул. Аша’ман и Мъдрите. Аша’ман и Айез Седай. Мъдрите и Айез Седай. Цялата мешавица тлеещи въглени, които всеки момент можеха да лумнат в пожар. Не премълча и мъжете от Две реки. — Притеснени са, Ранд, и можеш да си сигурен, че някой кайриенец се кани да направи нещо. Или тайренец. Навярно да помогнат на пленничките да избягат, или нещо още по-лошо. Светлина, Данил и Бан, и още петдесетина с тях като нищо ще им помогнат да избягат, стига да знаеха как.