С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Трябва да се погрижите за нещо — отговори дрезгаво Джейд.
Джорджи протегна ръка. В първия момент жестът й озадачи Джейд. После разбра какво означава. Бръкна в чантата за портмонето си, извади пет десетдоларови банкноти и ги сложи върху розовата длан на Джорджи. Като професионалиста, вземаше първо парите, но все пак бе и жена, за да ги поиска направо. Доларите изчезнаха в джоба на роклята й, без да благодари на Джейд.
— Моля, събуйте се и легнете на масата.
Зъбите на Джейд затракаха. Сега, когато моментът беше настъпил, я обзеха страх и ужас. Остави непохватно чантичката си в края на масата и бръкна под полата да събуе гащите си. Изхлузи ги и навеждайки се да ги вдигне, попита:
— Не трябва ли да се съблека напълно?
— Не, докато не ви прегледам. Може и да не го направя.
— Защо? — Страхуваше се както от аборта, така и да не я върне. — Трябва да го направите. Вече ми взехте парите.
— Легнете, моля ви — каза внимателно жената.
Джейд легна. Джорджи й надигна полата и я разпери върху гърдите, като я разголи от кръста надолу. Джейд обърна глава и се загледа в пустото пространство.
— Някои момичета идват твърде късно — обясни Джорджи. Сложи ръцете си върху долната част на корема и започна да го масажира. — Не мога да им помогна, ако са чакали дълго.
— За мен не е късно. Попитах Патрис.
— Ще видим.
Джорджи продължаваше да мачка корема й. Очите й бяха затворени. Беше оставила ръце си да я водят от единия тазов кокал до другия, да се вдигат до пъпа и да се спускат до срамните косми. Доволна, най-после подаде ръка на Джейд да стане и опъна надолу полата й.
Джейд седна на ръба на масата и отпусна краката си да висят. Усещаше студения гумиран чаршаф като нещо напълно чуждо под себе си. Опита се да не мисли за това.
— Ще го направите ли?
— Детето на младия Пачет ли е?
— Това не е дете — възпротиви се Джейд. — Това е… едно нищо.
— Нийл Пачет ли го извърши?
— Не съм сигурна. Бяха трима. Нийл и приятелите му. — Погледът й се заби в Джорджи. — Изнасилиха ме.
Очите на жената дълго задържаха погледа й. После каза тихо:
— Мислех, че изнасилват само черни момичета. Съблечи се. Ще ти помогна.
Джейд пристъпваше внимателно и бавно надолу по тротоара. Ръцете й бяха студени и лепкави, цялата се тресеше. Ту се изпотяваше, ту потреперваше от студ. Джорджи я бе накарала да остане да полежи още, но тя настоя да тръгне.
Свечеряваше се. Ще трябва да даде приемливо обяснение на Велта защо е закъсняла да я вземе от фабриката, но сега не се тревожеше за това.
С треперещи ръце отключи вратата на колата. Поседя малко, загледана през стъклото в цветовете на миртовото дърво, и мислеше. Накрая се почувства по-добре, запали колата и бавно потегли. После засили и къщата на Джорджи остана зад гърба й.
Трябваше да види Гари.
Прецени, че най-лошото, което можеше да направи той, е да я отблъсне, но всъщност вече го бе сторил. Ако му разкажеше всичко за онази нощ с подробностите, които не знаеше, можеше и да се върне при нея.
Мисълта за ръцете му, обгръщащи я с любов и грижовност, я накара да натисне по-силно газта. Защо, запита се тя, беше чакала толкова дълго да му каже истината? Гари я познаваше по-добре от всеки друг на този свят. Ако му излееше мъката си, сигурно щеше да я разбере, че е била подлъгана. Ще му обясни, че нейната сдържаност е била опит да го предпази от обществения присмех. Но тъй като вече го бяха сторили, нейното уединение не беше необходимо.
Защо да оставя Нийл, Хъч и Ламър да определят живота им? С Гари бяха силни, млади и интелигентни. Заедно и сигурни във взаимната си любов, можеха да забравят този епизод, да напуснат Палмето завинаги и да си изградят ново бъдеще.
Обезсърчаваше се при мисълта да прави любов, но Гари беше нежен. Щеше да прояви търпение, докато я напуснеха страховете и отвращението.
Не хранеше илюзии, че животът отсега нататък щеше да бъде лесен. Искаше много от Гари. Ще трябва той да приеме неприемливото. Ако я обичаше достатъчно, а тя се надяваше да е така, щеше да го направи. Срещаше се с друго момиче, но всеки път, когато го видеше, преди да успее да наложи маската на безразличието, Джейд беше прочитала в очите му болезнен копнеж като нейния. Това й даваше кураж да бърза в здрача.
Осветените прозорци на дома на Паркър го правеха да изглежда като фенер от тиквена кора. Джейд видя госпожа Паркър да наднича от кухненския прозорец, когато чу колата да приближава и спира. Тъй като беше топла и благоуханна вечер, по-малките братя и сестри на Гари още играеха вън на двора. Отис караше трактор през нивата към къщи.