Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Снимките показаха също и че някои малки люкове са били избити и под тях се разкриваха два ракетни силоза. В първия на мястото на ядрената бойна глава, някога чакала спокойно, за да сее унищожение, сега се виждаше една огъната тръба. Във втория силоз бойната глава липсваше. Третият силоз беше непокътнат.
След това камерата на рибата намери нещо друго, нещо, което шокира дори и Мур. То беше скелетът на един обречен моряк, легнал напряко върху своята подводница, сам, защото приятелите му навярно бяха погребани вътре. Един от краката му беше счупен и прегънат почти под прав ъгъл навярно от удара на експлозията, разрушила подводницата. Може би това беше го убило. Или пък може би се беше удавил, докато е слизал три мили надолу до дъното.
Момчето трябва да се е намирало на палубата, когато подводницата е била унищожена. Облечено беше в топли дрехи — кафяво яке от овча кожа, закопчано до врата, дебел вълнен панталон и тежки черни военни обувки. Сега дрехите топлеха единствено абсолютно оголените му бели кости.
Кости, оголен скелет — та това не би трябвало да е възможно. Малко организми живееха толкова дълбоко в океана, твърдяха специалистите. Но момчето беше там и на снимките се виждаше още нещо. Мънички месоядни червеи се гънеха по тялото, което вече бяха изяли къс по къс.
Никой от хората, видели руското момче-подводничар, не можеше да го забрави, нито пък някой, видял 22 000-те снимки, донесени вкъщи от „Халибът“ на 9 септември 1968 г.
Брадли кръсти снимките „Кадифен юмрук“ заради нежния начин, по който бяха ги изтеглили от океана. Всичките милиони долари, всичките часове, вложени в „Халибът“, най-после бяха се изплатили. Той изтича с плячката направо при новия директор на разузнаването на ВМС Фредерик Харлфингър Втори, или Фриц, заел този пост, докато „Халибът“ още се намираше в океана.
Този човек беше служил в Отбранителното разузнавателно управление като заместник-директор по събиранията, което е учтивият израз за кражба в разузнаването. Преди няколко години неговият екип заедно със сирийците и израелците беше успял да открадне един съветски изтребител МИГ. По време на войната във Виетнам поднесоха на Пентагона руска ракета земя-въздух. Успяха да отмъкнат и руска ракета от Индонезия, и един двигател от руски самолет, разбил се близо до Берлин.
Но снимките от „Кадифен юмрук“ бяха безпрецедентен случай. Що се отнасяше до Харлфингър, да представиш такива снимки на президента значеше да започнеш новата си работа много добре.
По указание на Харлфингър Брадли направи монтаж на четиридесет снимки, за да ги показва на висшия ешелон във ВМС и чак до Белия дом. Първата спирка се намираше при Бешъни в щаба на подводните сили.
„Американската технология е страхотна“—мислеше Бешъни, когато за първи път се докосна до „Кадифения юмрук“. Винаги щеше да сравнява подвига на „Халибът“ с хеликоптер, кръжащ на три мили във въздуха и пуснал малка камера на въже, за да прави снимки в гъста мъгла.
Скоро след това Харлфингър представи снимките на президента Джонсън, който остана толкова впечатлен, че офицерите от разузнаването на ВМС се самопоздравяваха с месеци след това.
През януари 1969 г. Никсън положи президентската клетва. Не много време след това телефонът в кабинета на Брадли иззвъня. Обаждаше се Харлфингър.
— Домъкни си задника в Белия дом и вземи със себе си „Кадифения юмрук“.
Александър Хейг, по това време заместник на съветника на Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри Кисинджър, искаше да види снимките. Остана толкова впечатлен, че пожела да стане покровител на „Кадифения юмрук“.
Брадли се обади на Харлфингър за помощ, като го измъкна от среща.
— Хейг иска да задържи материалите — съобщи той.
— Да върви на майната си — отговори шефът-разузнавач. Лесно беше да пренебрегнеш Хейг на думи, но не и на дело.
— Иска да ги покаже на шефа си и на неговия шеф — каза Брадди.
Не беше необходимо да обясняваш на Харлфингър, че „шефът на шефа“ на Хейг по една случайност е новият президент на Съединените щати. Харлфингър беше играл достатъчно политически игри през годините, за да разбере кога трябва да се съгласи.
— Добре — отстъпи той. Снимките можеха да останат при Хейг, но само за двадесет и четири часа.
Това беше достатъчно време, за да може Хейг да представи материалите на Кисинджър. По-късно именно Кисинджър показа снимките на Никсън, който остана очарован. Толкова много, че се чу чак в ЦРУ.
Макар аналитиците на ЦРУ отдавна да се интересуваха от онова, което шпионските подводници успяваха да засекат, по принцип бяха оставили ВМС да контролират операциите си. Но изведнъж ЦРУ и директорът му Ричард Хелмс проявиха ревностен интерес към океанските дълбини. Хелмс се зае да разработва превземане в стил ЦРУ Най-напред създаде ново ниво на бюрокрация — свързочна агенция, която уж щеше да събере на едно място ресурсите на военноморското разузнаване и ЦРУ Щяха да я нарекат Национална служба по подводно разузнаване (НСПР).