Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Леърд се консултира с Хауърд Хюс, отшелникът-милионер, чиято корабостроителна фирма беше наета от ЦРУ да изгради кораба за вдигане на руската подводница от океанското дъно. Този кораб щеше да се нарича „Гломър експлорър“, а операцията „Проект Дженифър“.
Крейвън наблюдаваше тези шумотевици, без да се изненадва вече от ръководената от политици национална разузнавателна програма. Може и да беше циник, но твърдо считаше, че ЦРУ търси проект, с който да насочи стотици милиони долари към Хюс, за да изплати тежките политически дългове на Никсън.
Каквато и да беше причината, Никсън бързо одобри плана на ЦРУ За Брадли и Крейвън остана само да си шепнат помежду си колко са несъгласни. Изглежда, никой друг не искаше да ги изслуша. Ако не друго, като награда за протеста си Крейвън изхвръкна от операцията. Най-голямото дълбоководно начинание щеше да тръгне без ръководството на хората, които бяха го направили възможно.
Щеше да тръгне и без командира на „Халибът“ Мур. Настъпил беше часът Рикоувър да направи своя ход, да смаже всеки, опитал се да го изолира. Адмиралът беше стоял встрани, когато предшественикът на Мур претендираше за пълномощия за „Халибът“, по-високи от тези на „Отдела за ядрени изследвания“ на Рикоувър. Адмиралът беше гледал как десетки милиони се изливат в „Халибът“, когато самият той се печеше на огън заради раздулия се от 30 на 90 милиона долара бюджет за NR-1. Изчаквал беше своя миг, когато Никсън изрази президентска благодарност на „Халибът“ — най-високата възможна награда за подводниците. И не се впечатли, когато Мур спечели медал за особени заслуги за откриването на руската подводница.
През цялото време специалистите по реакторите на Рикоувър в корабостроителницата насочваха вниманието си върху „Халибът“. Екипажът й се дразнеше толкова силно от постоянното наблюдение, та Мур подозираше, че правят грешки само за да има какво да си отбележат хората на Рикоувър — нещо, което да ги задоволи и да си идат. Членовете на екипажа не си признаваха, но Мур знаеше, че напрежението им се отразява, както знаеше, че е въпрос на време Рикоувър да се снабди с необходимия му заряд. Щеше да изпрати разтърсващ флотата залп, какъвто никоя подводница независимо от мисията или постиженията си нямаше да изтърпи.
Намери онова, което търсеше, рано една сутрин през 1969 г. „Халибът“ беше преместена във военноморската корабостроителница на остров Меър, извън Сан Франциско. Презареждаха реактора, а офицерите се занимаваха с поредния ремонт, предвиден да подобри дълбоководните възможности на подводницата. Рикоувър трябваше да дойде през същия ден, но никой на борда не знаеше кога. Мур се намираше в щаба, на шест преки от дока на „Халибът“, когато адмиралът пристигна на остров Меър, облечен както обикновено в цивилни дрехи.
Рикоувър се натъкнал на двама часови от Морската пехота, които отказали да го пуснат през портала. Това не би трябвало да е голям проблем — хората може и да не са познавали адмирала лично, но биха знаели името му. Трябвало е единствено да покаже личната си карта, но той отказал да го стори. Вбесил се, че е възможно някой в базата да не го познава. Втурнал се през портала. По-късно Мур щеше да научи, че адмиралът бягал по пътя с караулните по петите му. Хванали го и отново поискали да се легитимира. След като го сторил, Рикоувър връхлетял в кабинета на своя ръководител по реакторите в остров Меър Робърт Мецгър. Все още вбесен, Рикоувър решил да не иде на „Халибът“. Вместо това изпратил свой представител — един от хората, пътували с него от Вашингтон. По този начин подготвил възможност историята да се повтори.
Почти всеки човек на подводницата би познал Рикоувър веднага и никой не би му задавал въпроси. Никой обаче не познавал представителя и затова младият подводничар на пост на палубата направил онова, което трябвало. Отишъл при човека и поискал да види документите му, след което извикал отдолу дежурния офицер, който в крайна сметка отказал достъп за човека на Рикоувър.
Когато Мур разбрал всичко това, незабавно потърсил Рикоувър. Адмиралът не му дал много голяма възможност да изглади нещата. Вместо това се развикал:
— Мур, по-скоро се притеснявай за собствената си кариера.
След това запитал:
— И какво ще направиш с дежурния офицер, който не ни пусна?
Рикоувър не си направил труда да инспектира „Халибът“, но подводницата щеше да почувства гнева му. Непрекъснатите прегледи върху нейния реактор продължаваха. Екипажът на подводницата знаеше, че винаги има какво да се намери, ако човек търси и ако отбелязва всяко погрешно движение, всеки неправилно използван ключ, неточно спазване на инструкциите и т.н.