Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
След известно време вече нямаше значение, че сигналите не могат да се декодират. В самите пукания и съскания се съдържаше богата информация. Леки различия в честотите отличаваха една съветска подводница от друга, а руснаците имаха такава организация, че подводниците им създаваха карта на маршрута си, която американското разузнаване проследяваше през четирите хиляди мили от Камчатка до някоя от главните им патрулни позиции на 750 до 1000 мили от Хавай. Обикновено сигналът се изпращаше, когато подводницата излизаше в открито море извън Камчатка. Друг се излъчваше при пресичането на международната линия за смяна на датата, на около 2000 мили от Съветския съюз на 180 градуса географска дължина. Трети обозначаваше пристигането им на позиция.
Сякаш казваха: „Тръгваме… Стигнахме на 180 градуса северна ширина… На позиция сме.“ Съобщенията за движението им продължаваха, когато подводниците се отправяха назад към Камчатка, и хората на Брадли смятаха, че почти разбират сред пращенето как руснаците искат прясно мляко, зеленчуци, водка, жени.
Сега екипът на Брадли се разрови из записите на комуникациите и почти веднага откри какво търсеше. Една подводница „Голф II“ — измежду първите дизелови подводници, преоборудвани да носят ракети преди навлизането на съветските ядрени ракетоносци — беше напуснала пристанището на 24 февруари 1968 г. Подводницата беше излъчвала сигнали както обичайно до средата на курса си. След това излъчванията прекъснаха. Нямаше съобщение и от пресичането на 180 градуса северна ширина; нито пък сигнал, че тя излиза от дълбоките води; нито, което да се смята за искане за мляко или плодове, или друго и което да обозначи безопасното й завръщане.
Брадли спешно изпрати новината до адмиралите във ВМС: руснаците наистина бяха загубили подводница, която носеше три балистични ракети. Според него тя трябваше да е потънала между последния компресиран сигнал и следващия очакван сигнал, който никога не дойде, но руснаците не търсеха близо до посочената от Брадли зона.
Ами ако САЩ можеха първи да намерят подводницата? Там, на едно място щеше да има съветски ракети, шифрови книги, богата технологична информация — и Брадли смяташе, че има средствата, с които да я открие. „Халибът“ може и да не беше намерила относително малките късчета от ракети, но подводницата беше много по-голяма и по-добра цел.
Командирите на „Халибът“ Мур и Кук бяха извикани във Вашингтон. Там ги чакаха контраадмирал Филип А. Бешъни, заместник-командващ военноморските операции при подводни бойни действия, Крейвън и Албърт Г. Бютлър, който надзираваше работата на „Халибът“.
— Имаме сведения, че руснаците са загубили подводница — обяви Бешъни при влизането на двамата. След това им поднесе подробностите и най-важното — че „Халибът“ щеше да я търси.
От кабинета на Бешъни Крейвън заведе Мур и Кук на среща с Пол Ниц, командващ ВМС. Този път двамата офицери се пекоха на бавен огън за това, че не са намерили парчета от ракети. Крейвън направо остана без дъх, докато Кук поднасяше оправдание, което не отстъпваше на най-добрите истории, измисляни от самия него.
Неуспех или не, твърдеше Кук, екипажът на „Халибът“ имаше нужда от това време, за да отработи проблемите с оборудването. Настояваше, че хората му могат да намерят руската подводница, ако им се даде възможност. Не беше трудно да прокара идеята си. Във Военноморските сили нямаше друг съд, който да предприеме подобно търсене, докато руснаците са навън и обикалят. Оптимизмът на Кук изпрати министъра право в Белия дом, за да иска одобрение.
Крейвън, Кук и Мур единствено можеха да се молят за окончателното разрешение. Почти не се наложи да коленичат. След няколко часа Ниц се обади по телефона на Бешъни, който извика Мур, Кук и Крейвън обратно в кабинета си с новината.
— Имате нова мисия.16
Сега Крейвън започна да търси други сведения, които да му помогнат да определи още по-точно мястото на съветската подводница. Беше убеден, че трябва да има и други доловими сигнали от потъващата подводница, и затова се обади на капитан Джоузеф Кели, човекът, отговорен за разширяването на мрежата от подводни подслушвателни устройства, които ВМС поставяха из океаните.
Хората на Кели бяха разгледали записи от системата SOSUS в търсене на признаците на смъртта: конвулсивния ужас от имплозията, последван от по-слаби експлозии, всички до един признаци за падаща към дъното подводница. Но не намериха големи отклонения, свидетелстващи мощна имплозия. На хартиените ленти обаче се долавяше едно малко отклонение, малко нарастване, еднократно силно пукане. Точно в района, в който Брадли смяташе, че е потънала руската подводница.
16
Докато Крейвън и компания започваха да търсят съветската подводница и възможността да проучат съветската технология чрез подводни снимки отблизо, други снимки от подводните сили бяха оставили адмирал Рикоувър с убеждението, че националната сигурност на САЩ е значително компрометирана. Като за свръхсекретни снимки тези бяха доста безопасни. Няколко подводничари от „Барб“ — същата, която беше подслушвала как руснаците търсят собствената си подводница — бяха създали албум, запечатващ месеците в открито море от предишната мисия през 1967 г. На някои от снимките хора от „Барб“ се бяха снимали на фона на двигателя или на части от ядрения реактор. Когато Рикоувър чул за това, пощурял. Казал, че всички снимки на неговите реактори, на всяка тяхна част, са строго секретни. Не след дълго целият флот пощуря. Адмиралите започнаха трескаво търсене на 112-те албума. Обаждания и записки полетяха през Тихия океан от капитана на „Барб“ до командващия подводните операции за Тихия океан, до висшите служители от подводния флот във Вашингтон и до Рикоувър. Привлякоха и следствената лаборатория на ФБР, за да реши дали е възможно снимките да бъдат затъмнени, за да се скрият частите от реактора. ФБР решиха, че е възможно с химически процеси да се отстрани черното петно и частите отново да станат видими. Накрая, почти девет месеца от началото на кризата, ВМС решиха, че секретният фон може да бъде механично изтрит от снимките и хората от „Барб“ да си получат албумите.