Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Мур беше отстранен от командването на „Халибът“ три месеца след срещата си с Рикоувър. Въпреки че този ход бе прикрит с обичайните документи за прехвърляне, малко хора се съмняваха, че зад него стои Рикоувър.
— Това за мен бе една от многобройните неразумни постъпки, на които той беше способен и ги вършеше — казва контраадмирал Уолтър Л. Смол младши, тогавашен командващ подводните сили в Тихия океан. Рикоувър можеше да уволни когото си поиска, „независимо дали имаше нужните пълномощия“.
Голяма част от хората на Мур решиха да напуснат ВМС — някои от тях в мълчалив протест срещу отношението на Рикоувър към техния капитан, други просто за да избягнат непрестанните атаки. Дори доктора Уийт, който беше налял брендито, спасило Чарли Хамъндс, попадна под ударите, когато хората на Рикоувър решиха, че отчетите за радиационната експозиция на екипажа са напълно объркани.
Мур беше преместен в Пентагона, за да работи с групата за дълбоководни операции, и за ирония се оказа част от екипа, който търсеше мисии за любимата на Рикоувър подводница NR-1. Адмиралът беше подготвил отстраняването на Мур, но не се бе отървал от него. И въпреки гнева му Мур стана капитан първи ранг заедно с останалите от випуска си. Имаше прекалено много благоприятни отчети за пригодност и беше постигнал твърде много, за да може някой, дори и Рикоувър, да му откаже това.
И все пак, макар и повишен, Мур загуби подводницата си.
Странна награда. След като проведе най-смелата подводна операция на ВМС, Мур никога повече нямаше да командва в открито море.
5. СМЪРТТА НА ЕДНА ПОДВОДНИЦА
Беше 27 май 1968 г., краят на един дълъг ден. Джон Крейвън караше колата си покрай река Потомак на път за дома, когато чу новината по радиото: подводницата „Скорпион“ (SNN-589) липсваше; липсваха деветдесет и девет мъже.
Не бяха изминали и два месеца, откакто американското разузнаване научи за загубената руска подводница от клас „Голф“. А Крейвън все още помагаше на Брадли да разбере къде е потънала, когато пристигнаха тези новини. Крейвън слушаше напрегнато, за да чуе повече, но подробности нямаше.
Никой нямаше представа къде се намира „Скорпион“ или какво се е случило с нея. Знаеха само, че тежката 3500 тона ядрена многоцелева подводница трябваше да се върне в Норфолк, щата Вирджиния, но не се прибра. Не беше изпратена да се прокрадва край съветските брегове, нито пък да пробва нови дълбочини за разлика от изчезналата преди пет години „Трешър“. „Скорпион“ просто си беше плавала през Атлантическия океан на път за дома. Съвсем като подводницата от Втората световна война, чието име носеше, „Скорпион“ бе изчезнала безследно и на пръв поглед без причина.
Крейвън намали при следващата отбивка и обърна към Пентагона. Когато влезе в контролирания ад на оперативния център, знаеше единствено, че е необходим като най-добрия дълбоководен специалист във ВМС. Липсваше една подводница. Липсваха деветдесет и девет мъже.
Разглеждайки тълпата капитани и адмирали, както и други офицери, които вече се събираха там, Крейвън долови нещо, което никога не бе срещал в стая, пълна с висши военни : мизерен страх.
Страхът се четеше по напрегнатите лица на мъжете, които стояха загледани в огромна карта на стената с очертания курс на „Скорпион“, чуваше се в разтърсените гласове на други, които напрегнато изучаваха мореходни карти, разхвърляни из цялата стая. Мъжете излагаха хипотези и модели за търсене. Очертаваха курса на подводницата, за да създадат маршрут за самолети, които да претърсват отгоре накъсаната подводна верига на мястото. Само преди няколко месеца подводницата „Скамп“ (SNN-588) за малко не беше загубена, когато се блъсна в подводна планина в Тихия океан от бързане да проследи изпитание на съветска ракета. При подобен инцидент „Скорпион“ би могла да изчезне завинаги. Но пък и тези планини биха могли да са единственото място по пътя й, където подводницата и екипажът биха могли да потънат, без да се натъкнат на незабавна смърт от смачкване.
Други офицери проучваха позициите на намиращи се наблизо съветски кораби и подводници и се питаха дали някой от тях не е пресякъл пътя на „Скорпион“. Хората в стаята се опитваха да претеглят възможностите, искаха да повярват, че „Скорпион“ е все още непокътната, че екипажът й е заседнал, но жив.
— С какво може да бъде полезна моята организация? — запита Крейвън над разтревожените гласове, препирните и шума на картите. Никой не вдигна очи, нито погледна към вратата. Повечето от хората тук не знаеха нищо за „Халибът“, за ролята на Крейвън при подготовката й за дълбоководно търсене, нито пък за успеха му при точното определяне на мястото на атомната бомба, която Военновъздушните сили загубиха в Атлантическия океан близо до Паломарес, Испания. За повечето от кадровите офицери тук Крейвън беше просто още един кльощав инженер. Онези, които го познаваха добре, го смятаха за човек със странни идеи и методи на търсене, които по нищо не приличаха на написаното в наръчниците на ВМС. Малко хора през този ден биха се съгласили, че Крейвън е най-добрата и може би единствена възможност да намерят „Скорпион“.