Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Хамъндс само повтаряше:
— Нищо не виждах, нищо не виждах.
И трепереше силно. Док предписа още бренди. Старшина Гари Л. Патерсън също поиска бренди, но докторът не се хвана. Занесоха го в банята, за да се стопли, а след това го сложиха да си легне. Все пак щяха да изминат часове, преди шокът да избледнее, часове, през които екипажът украсяваше „Халибът“ с надписи: „Честито завръщане, Чарли. Как е на свобода?“
Хамъндс може и да не прие шегата. Хората от екипажа разказваха и преразказваха историята за мъчителното му плуване на всяка среща на екипажите на „Халибът“ година след година, но той никога не се появяваше, за да слуша. И все пак, докато бяха в открито море, Хамъндс смая всички, като отново излезе на палубата, почти предизвиквайки океана. Никой не изискваше това от него. Почти всеки друг може би щеше да си остане вътре, прекалено ужасен, за да се изправи срещу големите вълни. Но докато Хамъндс се намираше на подводницата — а щеше да остане още месец, — отказваше да се поддаде на страха.
В началото на април Мур насочи подводницата към дома. Връщаше се с празни ръце. Той и хората му не намериха ракета. Но пък се прибираше с всички от екипажа. Освен това предстоеше му шансът да възстанови името си и името на подводницата, който идва веднъж в живота.
„Халибът“ влезе в Пърл Харбър на 11 април 1968 г., шестдесет и осмата годишнина на деня, в който ВМС закупи първата си подводница. Срочнослужещите присъстваха на „Бала за рождения ден на подводницата“, а офицерите се събраха в онова, което местните хора наричаха „Розовата дама“ или Кралския хавайски хотел на плажа Уайкики.15 Там изпиха три-четири каси шампанско, които един от тях беше складирал под масата, а също и кашон уиски, който пък някой беше отмъкнал от адмиралския апартамент.
Докато празнуваха, се разви една удивителна детективска история. Дузина съветски кораби бяха излезли в Тихия океан, като се движеха бавно и бумтяха из океана с активните си хидролокатори. Очевидно търсеха нещо. Скоро стана ясно, че търсят един от своите. Бяха загубили подводница.
Американската подводница „Бар 6“(SSN-596) беше чакала до съветското пристанище при Владивосток, когато започна трескавото търсене. Нейният командир Бърнард М. Кодерер не беше виждал нещо подобно. Четири или пет съветски подводници се втурнаха в открито море, като биеха по океана с активните си хидролокатори. Подводниците се потапяха, връщаха се на перископна дълбочина, а после се гмуркаха отново.
Съветите не си правеха труд да избягнат засичане, нито да се крият. Виковете им изпълваха честотите и разтърсваха ефира около Владивосток с некодирани отчаяни съобщения.
— Чарли, Виктор, Червена звезда, обади се.
— Червена звезда, обади се.
— Червена звезда, обади се, обади се, обади се.
На брега американските разузнавачи агенти събраха достатъчно апаратура за следене на електронни сигнали и се заслушаха. „Барб“ наблюдаваше и поддържаше радиомълчание. От брега постъпи спешно съобщение: „Остани на място.“ Кодерер изпита известно разочарование. Имаше планове да тръгва за дома, да се прибере навреме, за да присъства на ритуала мицвах на единствения си син. Но сега момчето му щеше да стане мъж без него. Законът забраняваше на Кодерер да му обясни защо.
Докато „Барб“ и други американски наблюдателни съдове подслушваха, стана ясно, че руснаците нямат никаква представа къде да търсят своята подводница. Във Вашингтон Брадли си мислеше, че има известна представа.
От известно време офисът на Брадли за подводни бойни действия беше поддържал продължително и изпълнено с разочарования бдение над неясни комуникации между съветските подводници, които американското разузнаване не беше успяло да дешифрира. Руснаците използваха сложни предаватели, които компресираха данните в микросекундни късове. Брадли смяташе, че ключът към намирането на липсващата подводница се криеше в тези недешифрируеми залпови сигнали шум.
Служители на разузнаването бяха установили, че излъчванията идват от съветските ракетоносни подводници на път към и от патрул в стрелкови диапазон до бреговете на САЩ. Съединените щати следяха и записваха тези сигнали с помощта на редица приемни станции, изградени на базата на германска технология — разположиха дузини антени на стратегически места по тихоокеанския бряг и в Аляска.
15
Курортен район в Хавайските острови в югоизточната част на Хонолулу. — Б. пр.