Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Ами ако по някакъв начин тази подводница се е напълнила с вода, преди да стигне на дълбочината, която да я смачка, питаше се Крейвън. Би паднала без раздиращия, оглушителен, заслепяващ, катаклизмичен, имплозивен удар на стоманата. Смъртта й би била далеч по-тиха. Крейвън трябваше да разбере как звучи потъващата подводница, ако е с отворени люкове, ако се пълни с океанска вода и външното и вътрешното налягане се изравняват дълго преди тя да стигне до дълбочина, където да се смачка. Имаше само един начин да го разбере.
Крейвън и Брадли убедиха ВМС да принесат в жертва една подводница, чиято смърт да се запише на лента. ВМС им предоставиха стара дизелова подводница, един боен кон, вероятно убягвал на безброй японски торпеда през Втората световна война. Сега щеше да настъпи нейният тщеславен край.
Подводници от Втората световна война бяха екзекутирани и преди, като ги бяха правили мишена за стрелба с торпеда. Но те се движеха с работещи двигатели и с блокиран рул. В такава смърт имаше нещо почти благородно, защото ги потопяваха с един-единствен куршум както някой доблестен стар боен кон.
Тази подводница просто бе отдадена на океана, а инженерите от SOSUS записаха спускането й. Тя умря тихо, точно както Брадли и Крейвън очакваха. Значи, смятаха те, ако една подводница с напълно отворени люкове и херметични врати потъва тихо, значи друга може да потъне с леко пукане, ако някоя от вратите е останала затворена. Затова, разчитайки на данни от други хидролокатори, също доловили пукането, Кели и Крейвън изчислиха по метода на триангулацията най-вероятното местоположение на руската подводница: 40 градуса ширина и 180 градуса дължина. Така изчислено, тя се намираше на около 1700 мили на северозапад от Хавайските острови, където водата беше дълбока над 3 мили.
Бешъни все още не беше убеден. Смяташе, че трябва да е имало имплозия. Фактът, че руснаците изобщо не търсеха в този район, също го притесняваше. Но други опасения нямаше. Затова кимна с глава и „Халибът“ замина към определеното от Крейвън място.17
Подводницата тръгна на 15 юли, като никой на борда не знаеше с какво назначение. Дори обитателите на Пещерата на прилепите знаеха малко. Повечето смятаха, че се връщат, за да търсят руската ракета, която им беше убягвала преди.
След като пуснаха една риба, отново на екраните се появиха сивите точки от хидролокаторите вместо изображенията от камерата, която не работеше. Монотонните километри върху хартиената лента, залепена с тиксо, замайваха. Очите щипеха, когато хората опитваха да се концентрират и да търсят сенки, които да изглеждат чужди за тихоокеанското дъно. Смените им не продължаваха повече от деветдесет минути. След това по небесносините стени на Пещерата на прилепите сякаш преминаваха сиви призраци.
„Халибът“ обикаляше напред-назад денем и нощем. Районът, който Крейвън, Брадли и Кели бяха определили, включваше пет мили океан. Съветската подводница можеше да се е отклонила много настрани, преди да падне на три мили до дъното.
На всеки шест дни изтегляха рибата на борда, за да извадят и промият лентата. Това продължи със седмици. Нищо не намираха. И след това нещата се избистриха.
— Капитан Мур, капитан Мур!
Това беше фотографът на подводницата, който изтича от малката стаичка на „Халибът“, като изведнъж напълно осъзна, че този път не търсеха ракета. Беше се вцепенил и убеден, че са намерили целта си.
На снимката се виждаше отлично стабилизатор на подводница. Фотографът се тресеше толкова силно, че Мур се притесни да не припадне. Ето, това беше първият успех на „Халибът“, изгледа от стоманената гробница на стотина съветски моряци.
По заповед на Мур рибата се потопи отново до уловеното във фотоапарата място, където съветската подводница изглеждаше сякаш внимателно докарана и паркирана от някого на океанското дъно на пет хиляди метра под тях.
Хидролокаторът и камерата поглъщаха всяко нещо в района и с всяко гмуркане рибата събираше нови данни. Една дупка, почти три метра в диаметър, зееше непосредствено зад бойната рубка на подводницата. Трябва да е имало експлозия — навярно на повърхността, ако се има предвид тишината в записите от SOSUS — и вероятно е била предизвикана от натрупване на водород при зареждането на 450-тонните акумулатори на руската подводница. Макар и сериозно повредена, тя изглеждаше в основни линии цяла.
17
Имаше и друга тънка ирония във факта, че „Халибът“ излизаше да търси подводницата. Руснаците вече бяха убедени, че подводницата им е загубена при сблъсък със „Сордфиш“ (SSN-579), единствената друга подводница, получила някои от специалните способности на „Халибът“ през 60-те години. Руснаците бяха забелязали, че „Сордфиш“ влиза в Йокосука с повреден стабилизатор и перископ не дълго след като загубиха контакт със своята подводница. Десетилетия по-късно, когато капитанът на „Сордфиш“ Джон Т. Ригсби чу това, остана доста изненадан. Не беше и помислял, че руснаците изобщо са забелязали, че „Сордфиш“ е с повреда, нито пък, че ще сметнат, че е имало сблъсък. Настоя, че подводницата му е ударила къс лед в Японско море, далеч от мястото на руската подводница. Всъщност изненадан беше, че изобщо някой е забелязал огънатия перископ на „Сордфиш“, защото тогава му се струвало, че всички погледи били обърнати към планината Фуджи, която изглеждала особено величествена през този ден. Изглежда, че руското разузнаване не е зяпало към хоризонта.