Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Крейвън повтори въпроса. Този път някой отговори:
— Не можем да намерим „Скорпион“ в акустичната мрежа. Не знаем къде е. Ако можете да направите нещо в този смисъл, правете го.
Така Крейвън остана насаме, за да опитва да разбере защо и къде е изчезнала „Скорпион“. Шансът някой да я намери беше по-малък от едно на милион. Можеше да се намира във всяка една точка по маршрута от 3500 мили в Атлантика.
Семействата на хората от екипажа на „Скорпион“ бяха започнали да се тревожат още от 15 февруари 1968 г., три месеца преди Крейвън да научи за това по радиото, три месеца, преди из подводните сили да плъзнат слухове, че може би руснаците са я потопили.
Прав на дока, хвърляйки към хората от „Скорпион“ последното въже, стоеше Дан Роджърс, помощник-електротехникът, който с риск за кариерата си беше поискал да го освободят от подводницата в писмо до командира Франсис А. Слатъри, според което всички на борда са „в опасност“. ВМС винаги представяли седемдесет и седем метровата подводница като блестящ експонат, но Роджърс твърдеше, че тя от толкова дълго се нуждае от основен ремонт, че екипажът започнал да я нарича „Скрапион“. От хидравликата течеше масло и през уплътненията на валовете се процеждаше морска вода. Аварийните баластни системи не работеха и ВМС ограничиха дълбочината й до 91 метра, или една трета от оперативната дълбочина на другите подводници от нейния клас.
Преди три месеца беше възникнал и ужасяващ инцидент, когато „Скорпион“ се разтърси така силно по време на скоростни маневри, че изглеждаше сякаш се върти като тирбушон във водата и огромните машини в нея се клатеха върху гумените си опори. Не откриха причината за това. Роджърс и други от екипажа се опасяваха, че този проблем може да се появи отново по всяко време.
По-голямата част от подводния флот беше преминала сериозни обезопасителни ремонти след загубата на „Трешър“. Основната част от работата по „Скорпион“ обаче беше отложена поради ограничените бюджети и неумолимия ход на разузнавателните операции, увеличаващи се, за да достигнат невиждан дотогава връх в Студената война. При отплаването си „Скорпион“ бе една от четири подводници от Атлантическия флот, които все още чакаха преоборудване за обезопасяване след случая с „Трешър“.
Роджърс и приятелите му се бяха оплаквали на Слатъри, че той и офицерите му не гледат сериозно на опасенията им. Дори Роджърс получил разрешение за освобождаване от подводницата само след като се съгласил да заличи пророческото си предупреждение за „катастрофа“ от рапорта за прехвърляне.
Един месец по-късно „Скорпион“ получи назначение да се присъедини към учения на НАТО в Средиземно море. Изпратиха я там само защото ВМС се нуждаеха от спешен заместник на „Сийулф“, същата подводница, която Крейвън бе подминал заради „Халибът“ при избора на съд за специални проекти. „Сийулф“ се беше самоизвадила от обращение, удряйки се в подводна планина в залива Мейн и сериозно повреждайки кърмата си.
Средиземно море се беше превърнало в най-новата арена на Студената война. След арабско-израелската война през 1967 г. Съветският съюз изпращаше все повече многоцелеви подводници, въоръжени с ракети от клас „Круз“, да дебнат американските самолетоносачи и да опитват да следят американските ракетни подводници, базирани в Рота, Испания. Американски разузнавателни подводници наблюдаваха и пристанищата в Египет, където спираха някои от съветските съдове. Трафикът беше толкова голям, че през декември Средиземно море стана свидетел на първия подводен сблъсък между американската „Джордж К. Маршал“ (SSBN-654) и една руска многоцелева подводница.
През повечето време обаче проблемът се състоеше предимно в откриването на съветските подводници. Подслушвателните мрежи SOSUS, които помагаха в други части на света, не се простираха в Средиземно море, нито пък по западния бряг на Европа, който представляваше важен съветски маршрут. Самото Средиземно море има ужасни сонарни условия, солени води се срещат с пресни, топли — със студени, и всичко това отразяваше сигналите от хидролокаторите в непредсказуема посока. Освен всичко това никой от страна на САЩ не разбираше как точно действат руснаците в Средиземно море, нито пък колко подводници изпращат. Разбира се, аналитиците по подводни въпроси в Лондон и партньорите им в Норфолк, Вирджиния, провеждаха дълги теоретични спорове относно съветските операции и тези спорове ставаха все по-продължителни, защото се основаваха на съвсем малко факти.