Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Не за първи път ЦРУ правеха подобно нещо. През 1961 г. управлението реши да подели контрола върху спътниковите операции с ВВС, като създаде смесено дружество под името Национална разузнавателна служба.
НСРП трябваше да се сподели наравно между ВМС и служителите от ЦРУ Така и стана в горните нива. Директор стана Джон Уорнър, новият секретар на ВМС при Никсън. Брадли щеше да бъде директор личен състав. От страна на ЦРУ ръководеше Карл Дъкет, заместник-директор по въпросите на науката и технологиите. Но от деня на сформирането на НСРП ЦРУ пое управлението. Брадли можеше да отдели само няколко души за новия кабинет. Всичките му хора в отдела за подводниците към военноморското разузнаване наброяваха не повече от десетина. ЦРУ обаче нямаше подобни ограничения. То дойде с осем постоянни служители и още няколко консултанти, до един негови лоялни привърженици.
По-лошото беше, че Брадли и Крейвън все повече разбираха, че в ЦРУ не знаят дори как изглеждат подводниците. Двамата вече имаха план как да извлекат най-хубавите неща от борда на съветската подводница. Идеята им беше да изпратят миниподводници, които да приберат ядрената бойна глава, сейфа с руските шифри и приемо-предавателите на компресирани сигнали, за да успеят ВМС най-накрая да декодират събраните съобщения.
Двамата мъже вече бяха доказали, че трюмът на подводницата може да се отвори, без да се разруши всичко в нея. Взели бяха назаем армейски сапьори, за да проверят теорията си. На една голяма стоманена плоча в басейн с вода, зад която имаше различни чупливи и запалими предмети, поставиха пластичен взрив върху малка площ и го детонираха. Взривът отвори малък вход, като леко опърли предметите зад стоманата.
Всъщност точно това искаха всички — да се отвори малък вход и да се бръкне вътре. Останалата част от подводницата можеше да остане погребана в морето. В продължение на десет години военните бяха наблюдавали изграждането на този клас отгоре. Разузнаването на ВМС познаваше модела „Голф II“ до последната гайка и болт. Ракетите за изстрелване на ядрения полезен товар от подводниците бяха примитивни, с обсег само от 750 мили. И Съединените щати, и Съветският съюз вече имаха ракети с обсег от 1500 мили. Малко щяха да спечелят от невъзможната задача да изтеглят хилядите тонове вече остаряла техника от дъното на океана. Освен това направата на оборудването за такъв опит щеше да изисква години.
Карл Дъкет и неговите лоялни служители на ЦРУ слушаха учтиво по-съкратения план. Но когато се появиха с отговора си, Крейвън и Брадли онемяха. ЦРУ препоръчваше вдигане на цялата подводница и възнамеряваше да построи гигантски кораб-кран, който да вдигне подводницата.
Крейвън и Брадли не вярваха на ушите си. Подводницата навярно е ударила дъното със скорост 200 възла, падайки с ускорение от 21 метра в секунда. Може и да изглеждаше цяла, но вероятно беше трошлива като пясъчна крепост. Докосни я достатъчно силно, и ще се разпадне.
— Не можете да вдигнете подводницата, по дяволите, защото ще се разсипе — избърбори Брадли. — О, не, Исусе Христе всемогъщи. Не се чувате какво говорите, хора. Тази мечта е неизпълнима.
Брадли може и да беше прав, но ЦРУ държеше властта във Вашингтон и обикновено получаваше каквото желае дори ако то по мнение на Харлфингър е шантаво и невъзможно. (Бившият директор на ЦРУ Ричард М. Хелмс казва сега, че дори не е чул за алтернативата, предложена от Брадли и Крейвън.)
ЦРУ обаче не бяха единствените, обзети от този ентусиазъм. Командващият военноморските операции Томас X. Мурър обичаше големите, очарователни технологични проекти и планът на ЦРУ го заплени. Имаха възможност да отмъкнат цяла подводница и да си го върнат на руснаците за залавянето на „Пуебло“ от Северна Корея. Освен това не беше убеден, че методът на Брадли и Крейвън ще позволи да извлекат всички най-важни елементи от подводницата.
Накрая министърът на отбраната Мелвин Р Леърд даде окончателното одобрение на плана на ЦРУ, като признаваше, че го прави независимо от факта, че „някои хора смятаха идеята за откачена“. Леърд обаче се обоснова. Създаването на кораб, който да вдигне руската подводница от Тихия океан може да даде на Съединените щати възможност да вдигат и свои подводници, ако потънат.