Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Ще го включиш, преди да излезеш от тази врата — отвърна Нортън с най-строгия си тон на старшина.
Хамъндс разбираше от заповеди. Подчини се и натисна включвателя.
В тъмнината на нощта и в мъглата малката лампа едва осветяваше лицето на Хамънд, когато той излезе и се закачи с въже към обезопасителната релса, разположена почти наравно с палубата по цялата дължина на подводницата. Тръгна по мократа, тясна черна палуба, след това към предната част на стабилизатора, където се хвана за един парапет. Това място беше възможно най-доброто, ако не броим факта, че стоеше навън нощем върху една подводница посред бурния океан.
В този момент океанът замахна, сякаш за да прибере обратно цялата подводница в дълбините, където й беше мястото. Една огромна вълна се извиси над двадесет метра, по-високо от бойната рубка, като изсипа цели галони вода през отворения люк на контролната зала, обля палубата, и понесе със себе си Хамънд. Той полетя към предната част на подводницата, а обезопасителното въже се движеше по релсата. То би трябвало да го удържи на борда и щеше да го стори при по-слаба вълна, а и ако не беше отхвръкнал толкова далече. Само че Хамънд отиде съвсем напред, близо до люка за торпедното към другия край на обезопасителната релса. Хамънд прелетя край него и въжето му се освободи от релсата. Сега, когато нищо не го задържаше, бурните води го отвлякоха.
Вътре в бойната рубка същата вълна удари един млад лейтенант, който си навехна и двете ръце, докато отчаяно се държеше. Когато се измъкна, плюейки вода, откри, че Чарли Хамънд вече го няма. Хората на палубата се развикаха: „Човек зад борда!“
Изведнъж същия вик подеха още хора. Започнаха да го търсят по правилник, както нормално се постъпва при корабите. Но тази подводница беше ядрена. А техните екипажи прекарват повечето от времето си под палубата и под вода. В годините на дизелите, в дните на „Кочино“ и „Тъск“, винаги съществуваше опасност от такова падане. Но сега не бяха много хората, служещи на ядрени подводници, които имаха такъв опит, и рядко се упражняваха в спасяване на хора.
— Кой падна?
— Какво е станало?
— Чарли. Загубихме Чарли.
Хорът продължаваше, докато хората тичаха към бойните си позиции. Един от офицерите скочи до перископа. „Халибът“ продължаваше да се люлее напред-назад, от което гледката навън ставаше неясна.
— Виждам светлина — извика офицерът.
— Не я изпускай — викна в отговор някой, навярно капитанът.
Хамъндс се намираше на седемдесет и пет метра встрани от десния борд. „Халибът“ беше отминала бавно напред и встрани от него.
— Аварийно назад! Аварийно назад! — извика Мур към машинното отделение, като напълно осъзнаваше, че загубят ли лампата на Хамънд от очи, може би никога няма да го намерят.
От машинното отделение реагираха и „Халибът“ дръпна рязко назад. Подводницата започна да трепери, а след това подскочи, когато винтовете започнаха да бият водата срещу набраната инерция напред. Някой от машинното отделение извика във високоговорителя, че двигателите прегряват.
— Не изключвай сигнализацията! — извика в отговор Мур. Знаеше, че ако отстъпват назад с твърде висока скорост твърде дълго време, може да прегреят турбините, но беше убеден, че „Халибът“ ще издържи. Тя беше проектирана за аварийни маневри. Освен това нямаше избор и трябваше да рискува. Трябваше да приберат Хамънд.
Вече и на двата перископа имаше хора, вероятно помощник-командирът и главният старшина-кормчия. Взираха се в черната тъмнина в отчаян опит да не изпускат от очи далечната светлинка на лампата на Хамънд, докато други приготвяха далеч по-мощния прожектор.
Четирима водолази навлякоха костюмите си и изтичаха в контролната зала. Двама се качиха на палубата и скочиха във водата. Друг застана под люка на мостика, сгорещен в топлия костюм и готов да скочи в океана, ако останалите водолази изпаднат в беда.
Кук си запробива път към Пещерата на прилепите, като викаше, че ще намотае рибата на макарата.
— Майната й на рибата — викна му в отговор Мур. Въпреки това Кук не спря.
Капитан Мур се изкачи на стабилизатора с бинокъл и започна сам да следи лампата на Хамънд.
Тъй като не виждаше и не чуваше нито заради бурята, Хамънд не забелязваше, че „Халибът“ се насочва към него. Плуваше неистово и без посока. След това дочу далечен глас:
— Дръж се, старшина, ще те приберем.
Хамънд се успокои. Това беше най-важното в момента. Измръзването не представляваше проблем поради топлия костюм, но паниката убива. Той се хвана за този глас, гласът на капитана, дори и когато мъничката му лампа угасна. След няколко секунди „Халибът“ застана до него. Водолазите скочиха във водата и вързаха въже под ръцете му. После го изтеглиха на борда. Мур беше оцелял петнадесет минути в ледената вода и знаеше, че това се дължеше единствено на чист късмет. В мига, когато го спуснаха през люка, Хю Уийт, или Док, лекарят на екипажа, започна лечение с бренди — най-ефективното лекарство на борда.