Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— По дяволите, Стефан, трябваше ни жив!
— Не исках да рискувам. Можеше всеки миг да те убие.
— Щях и сама да се справя с него.
— Може би. Но той държеше оръжие в ръце, а ти не, а аз не обичам неравните двубои. Имаш кръв по лицето си. Вземи това.
Даркстрьом му се озъби, ала пое парчето плат, което Бладхоук й подаде, и внимателно избърса тесния разрез. Той не бе толкова дълбок, колкото можеше да се очаква.
— Добре ли си, скъпа?
— Да, Стефан. Отървах се само с една драскотина.
— Тревожех се за теб.
— Да, зная. Хайде да се махаме оттук. Можем да изпратим някой да прибере този боклук.
— Спомена ли ти Крейн някакво име, например Лиън Въртю?
— Не. Каза само, че в Пристанището на мъглите го очаквали много пари.
Бладхоук замислено се намръщи.
— Мисля, че не бихме оправдали завръщането си без някакво име. Мисията ни да осъществим комуникация с града е твърде важна…
— За съжаление си прав. Но би било най-добре накрая да притиснем Лиън Въртю.
— Да — съгласи се Бладхоук и я поведе по слабоосветения стоманен коридор. — Но не се тревожи, скъпа, обещавам ти, че той ще си получи заслуженото.
ДЕСЕТА ГЛАВА
МЕРИ
Нощта захлупи Пристанището на мъглите. Пълният диск на луната неясно проблясваше през гъстата мръснобяла мъгла, която се виеше над летателните площадки. Джейми Роял се загърна в овехтялото си сиво наметало и се озърна от мрачния си и безопасен пункт за наблюдение. Летателните площадки бяха пусти и дори маркировъчните прожектори светеха слабо. Той измъкна от гънките на наметалото си карта на звездното пристанище и я заразучава внимателно под светлината на химикалката си фенерче. Малки светлинки затанцуваха по нагънатата карта, а ръцете му трепереха от сковаващия студ. Той тихо изруга и се постара ръцете му да са спокойни. Нощта ставаше все по-студена. В дробовете му пареше при дишане, а зъбите му не преставаха да тракат от ужасния студ. Опита се, доколкото бе по силите му, да забрави студа и да се съсредоточи върху картата. Колкото по-скоро приключеше задачата си, толкова по-бързо щеше да се отърве от убийствения студ. Само глупак или луд можеше да се мотае на открито през нощта в Пристанището на мъглите. Само глупак, луд… и отчаян. Смръщил вежди, Джейми разучаваше картата.
Космодрумът бе осеян с полета под високо напрежение и мини в близко съседство, но безопасните просеки между тях изглеждаха достатъчно ясни. Той изгаси фенерчето, внимателно сгъна картата и я пъхна в джоба си. Бе използвал по-голямата част от вечерта да запамети безопасните пътеки, ала искаше да бъде напълно сигурен в плана си. Изкриви от неприязън лице и се закле пред себе си, че това е последното нещо, което върши за Лиън Въртю, независимо от заплахите. Блекджак бе седял мълчалив пред доктора, усмихвайки се студено и очаквайки Джейми да откаже. Но той нямаше да му достави това удоволствие.
„Ще ви го върна тъпкано — помисли си Джейми яростно. — Ще ви накарам да си платите за това, което ми причинихте, и за Мадълайн. Моята сладка Мадълайн…“
Той се усмихна горчиво и поклати глава. Щеше да си има достатъчно грижи, за да се измъкне от тази каша невредим, за да крои планове за Въртю и Блекджак. Отмъщението трябваше да почака за по-добри времена, при положение разбира се че се справи с този проклет план. Зорко огледа терена около себе си, като се ослушваше внимателно. Никакви сенки не се помръдваха в мъглата, никакъв звук не нарушаваше тишината. Според предварителната информация стражите патрулираха през половин час. Достатъчно, за да се изплъзне от пристанищната охрана и да се скрие в мъглата. Може би нямаше да има никакъв фал. Пое си дълбоко дъх и се запромъква предпазливо към летателните площадки.
Мините лесно се забелязваха сега, когато знаеше какво търси, но полетата под напрежение бяха неуловими за невъоръженото око. Първото, което трябваше да има предвид бе, че някой от стражите можеше да изникне внезапно от нищото и да го сграбчи. Скръцна със зъби и се втурна в мъглата. Картата можеше и да не е вярна, но вече бе твърде късно за тревоги. Корабите на контрабандистите се извисяваха от двете му страни, дългите блещукащи сребърни игли на върховете им светеха в матовочервено под примигващите светлини на маркировъчните прожектори. Другите писти бяха голи и празни в мрака и Джейми се почувства изложен на опасност и уязвим, докато прекосяваше мълчаливо пространството в мъглата. Въображението му зарисува безкрайната дрипава пелена с хиляди дебнещи, строги съгледвачески очи и въоръжени до зъби стражи; при тази представа го побиха тръпки и усети как сърцето му лудо бие в гърдите. Закова се на място, щом от мъглата ненадейно изплува огромен черен силует, ала си отдъхна, когато разпозна корпуса на „Гибелен огън“. Той беше точно на означеното на картата място. Закрачи бързо към него и потъна в сянката на външната стена.