Любов извън закона

— Тя ли ти го каза?

— Не.

— Тогава не можеш да бъдеш сигурен.

Като барабанеше трескаво с изящните си артистични пръсти по кожената обшивка на малката пътническа чанта, Манроу вдигна едната си ръка и разроши косите си с нервен жест.

— За Бога, Джони! Все пак имам някакъв опит с жените и знам как да разпозная, когато някоя жена е заинтересувана от мен.

Като видя колко развълнуван е братовчед му, Джони прошепна.

— Разбирам те.

Манроу вдигна поглед към него и каза:

— Ти само ще я нараниш. На теб не ти трябва постоянна връзка с жена. Никога не си бил такъв. Хвани ни някоя друга, ако ти е толкова скучно и ти е писнало от суетата и вонята на този мръсен град.

— Ще ми се разсърдиш ли, ако дойда с теб в Тевиътдейл?

— Нещо повече, съвсем ще ме объркаш и ядосаш. Елизабет Греъм не е толкова опитна, че да издържи на твоите изкусни умения да омайваш жените. Ще трябва да стоя отстрани и да наблюдавам как я отвеждаш в леглото си!

— Да предположим, че се държа като джентълмен и зачета нейните добродетели?

— Не можеш да го направиш.

— Защо да не мога?

— Никога не си могъл.

Джони сви рамене и отвърна:

— А може би умея.

— „Може би“ съвсем не гарантира нейната безопасност.

— На нея може би не й трябва изобщо закрила и безопасност.

— От теб със сигурност й трябва.

— Нима моят братовчед, прочут като разбивач на женските сърца, проявява рицарство? — иронично подхвърли Джони.

— Елизабет е по-различна от всички други жени — каза Манроу с намръщен вид. — Отвратителната алчност на баща й е наранила дълбоко душата й. Трябва й много повече защита, отколкото на всякакви госпожи от типа на Джанет Линдзи. — И като погледна през прозореца към градината, Манроу въздъхна дълбоко и завърши. — Но все пак си мисля, че поне наполовина се е влюбила вече в теб.

Джони почувства неочаквано задоволство от признанието на братовчед си. Обикновено, когато жените му показваха обичта си и го уверяваха в чувствата си, той се чувстваше ужасно неловко, но сега за първи път усети безкрайно задоволство от това, което току-що бе чул.

— Какво те кара да мислиш така?

— Наблюдавах я, докато беше в Голдихаус, преди да я обладаеш през последната нощ.

— Тя ти е казала за онази нощ?!

— За Бога, не, разбира се! Няма нужда никой нищо да казва за онази вечер. И двамата имахте достатъчно показателен вид на следващата сутрин.

Джони повдигна учудено вежди.

— Аз никога не се издавам.

Манроу присви рамене и с безразличен тон продължи:

— Както и да го извърташ, тя изобщо не свали поглед от теб, докато яздихме до Раундтри. А ти също едва успяваше да прикриеш постоянните погледи, с които я удостояваше.

— Тя е необичайно красива… — прошепна Джони и усети как кръвта му се разбушува само при спомена за онази нощ. Обвил с ръце чашата, изведнъж той се почувства ужасно неловко. — Не мога да ти обещая нищо… — и като втренчи поглед в очите на братовчед си, той продължи с въздишка: — За Бога, предполагам, че поне ще опитам. Но това е единственото, което мога да ти гарантирам Въпреки че сам не разбирам защо ще трябва да ти обещавам да се държа като джентълмен. Мога да ида или да не ида на сватбата на Джил със или без твоето съгласие. Мога да взема Елизабет Греъм в леглото си със или без твоето одобрение. Съблазняването е продължителна и сериозна игра, Манроу, не само за мен, а и за всеки друг мъж. Обясни ми защо да се отричам от радостите на живота само защото някой не ме разбира правилно?