Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Бенджамин и аз се върнахме в стаята си. Повярвайте ми, проверих всичко — леглото, столовете. Дори оставих капаците отворени, въпреки хладния вятър, в случай, че се наложи да се измъкна по-бързо, отколкото очаквах. Бенджамин, Бог да го благослови, искаше да поговорим за това-онова, да изложи очевидното — че някой се беше опитал да ни убие.
— Дали — замислено каза той, седнал на ръба на леглото — са знаели, че сме били в стаята? Или просто са се опитвали да унищожат доказателствата, които може да са били вътре?
Изстенах, увих се здраво във вълнената завивка и се загледах в белосаната стена. Засмуках палеца си, както правех винаги, когато бях ужасен. Исках да се прибера. Обещах на всички светци, за които се сетих, че ако се измъкна жив и здрав оттук, ще запаля хиляда свещи, ще ходя на църква всеки ден, никога няма да крада. Да, дори предложих да дам обет за безбрачие! Разбирате колко отчаян бях! Или пък не разбирате. Откакто бях влязъл в къщата на проклетия доктор в Удфорд, имах чувството, че съм се впуснал в някакъв мрачен лабиринт, където ме преследваше побъркан убиец. Кой беше маскираният негодник в градината? Заслушах се в гласа на господаря си, който продължаваше да говори. Бенджамин търсеше логика. Логика! Като се има предвид, че бяхме изправени срещу кръвожаден убиец, решил непременно да унищожи докрай семейство Албрици и всички, свързани с тях! Потънах в неспокоен сън и се събудих късно на следващата сутрин добре отпочинал, чудейки се дали синьора Бианка е страстна в леглото.
Бенджамин вече беше станал. Съблякох се, измих се и се избръснах. След това казах на господаря ми, че съм готов да се заема със султана и целия му харем.
(Впрочем, след няколко години ми се наложи, но това е друга история!)
Минахме по галерията и надникнахме да видим разрушенията в стаята на Пренесте. Приличаше на празна черупка с овъглени от пушека греди. Кошмарите ми от предишната вечер се върнаха и щях да започна да оплаквам злочестината си, но лицето на Бенджамин беше сурово. Той рядко изглеждаше така, но в такива случаи се опитвах да държа мислите за себе си и устата си затворена.
— Да закусим, Роджър — промърмори той.
— Господарю — прошепнах, докато слизахме надолу, — кой беше човекът в градината?
— Ще направя догадка — отвърна тихо Бенджамин. — Подозирам, че е бил един от Осмината, тайната полиция на Медичи — те наблюдават къщата.
— Може ли той да е бил убиецът?
— Възможно е. Но спомни си, Роджър, два пъти вече ни нападат, а този човек не се опита да ни нарани или възпрепятства.
Влязохме в изпълнената със слънце трапезария — красиво белосано помещение с висящи по стените кошници с цветя. Дървеният под блестеше, въздухът ухаеше на вкусно месо и пресен хляб, които се печаха в кухните отдолу. Масите бяха наредени покрай стената, а на тази на подиума седеше само един човек. Енрико, сложил очилата си, се беше надвесил над някакъв ръкопис. Той вдигна очи, когато се приближихме и с усмивка ни подкани да се присъединим към него.
— Какви вълнения! — възкликна той, когато седнахме. — Пренесте е убит, но дори това не е достатъчно, за да го оставят да почива в мир.
— Каква е била причината за пожара? — попита наивно Бенджамин.
— Синьор Родриго смята, че някой от слугите е проявил небрежност.
Потиснах гнева си — дори дете би подушило миризмата на маслото. Бенджамин внимателно изучаваше младежа.
— Зле ли си със зрението?
Енрико поклати глава и свали очилата си.
— Само отблизо. Очите винаги ме болят, когато чета — той тихичко се засмя. — Слава богу, че не съм свещеник.
— Като Пренесте ли?
Енрико сви рамене.
— Италия, мастър Даунби, е пълна с развратни свещеници и горди прелати. Наистина ли вярвате в Бога, когото почитат те? Ако Пренесте е предпочитал да се занимава с черна магия, това си е негова работа.
(Предполагам, че беше прав, но оттогава в Италия се появиха много добри свещеници, които настояват за реформи — хора като великия Лойола, фанатик, но истински свят човек. Папите също се промениха. Сикст V пречисти Рим с меч и вода. Старата хитра лисица Сикст много се възхищаваше от нашата Елизабет. Веднъж ми каза, че ако се били оженили, децата им щели да управляват света. Елизабет се смя с глас, когато й го предадох. Сикст не знаеше, че ние с кралицата имаме дете, чудесно момченце. Може и да не управлява света, но със сигурност краде каквото му попадне!)