Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Но аз се отклоних. Бенджамин и Енрико поведоха кратък спор за състоянието на църквата, когато господарят ми внезапно смени темата.
— Изглежда приемаш много спокойно нещастията на Албрици — забеляза той.
Енрико остави ножа на масата и разпери ръце.
— Аз съм Каталина. Тези убийства сигурно са свързани с някаква тайна вражда срещу Албрици.
— Подозираш ли някого?
— Във Флоренция, мастър Даунби, никой не вярва на никого. Албрици имат своите врагове. Вие се запознахте с негово преосвещенство кардинал Джулио. И брат Серафино, предводителят на Осмината.
— Но ти си Албрици — намесих се. — Омъжен си за лейди Беатриче. Приел си името им.
Енрико сви рамене.
— Така е. Но както всички знаят, аз съм самостоятелен търговец, откакто умря баща ми.
— Как умря баща ти?
Очите на младежа се замъглиха. Ръката му потрепери, докато взимаше ножа, за да нареже една сочна круша от купата.
— Баща ми беше велик човек. Защитник на Флоренция. Той и брат му Алберто бяха членове на синьорията — съветът, който управлява Флоренция. Майка ми умряла при раждането. Отгледаха ме бавачки. Баща ми и брат му често пътуваха по делата на Флоренция. Един ден били в Рим, излизали от църква близо до Колизея, когато ги нападнал убиецът. Стрела от арбалет улучила баща ми във врата. Алберто бил улучен в гърдите. Татко умрял на място. Брат му — няколко дни по-късно.
— Ами убиецът?
— Не бил разкрит. Синьор Франческо беше приятел на баща ми. Бил в Остия, когато баща ми умрял и веднага потеглил към Рим. Татко купувал скъпоценности — диаманти и един изключителен изумруд. Всичко било откраднато и така и не го открили. По-късно двама престъпници бяха обесени по подозрение, че са свързани със смъртта на баща ми, но нищо не беше доказано. — Енрико вдигна поглед и примигна. — Няколко години ме криха при овчарите, в случай, че става дума за кръвно отмъщение. Синьор Франческо търсеше убиеца, но не откри нищо. Още една загадка, а, мастър Даунби?
— Подозираш ли някого? — попита господарят ми.
— Баща ми не беше приятел на фамилията Медичи. Може би те са си разчистили сметките с него. Но бъдете сигурен, мастър Даунби, дори да разбера кой е убиецът, ще ви кажа едва след като го убия!
Глава осма
Бенджамин се канеше да приключи разговора, когато Родриго, следван от наперения Алесандро, влезе в трапезарията. Алесандро не беше загубил нищо от надутостта си. Облечен в тясно прилепнал жакет и още по-тесен панталон, със затъкнати в украсения колан ками, той приличаше на наперен уличен побойник. Родриго, обикновено толкова самоуверен, сега явно беше угрижен — лицето му беше доста бледо и тъни сенки обграждаха очите му. Косата му беше мазна, а ноктите — още черни от снощния пожар. До него Алесандро изглеждаше като олицетворение на самото здраве — гладкото му лице сияеше, косата му беше прилежно сресана. Той ме подмина с арогантен поглед и захапа шумно една ябълка. Подозирах, че любимата му сестра му беше предала разговора от предишната вечер.
— Добре ли спа, англичанино? — попита Родриго.
— Много удобно легло — тактично отвърна Бенджамин. — Но запознанството ни с Флоренция не започна по най-добрия начин. Стаята на горкия Пренесте…
— Опустошена е — отвърна Родриго. — Имаме късмет, че пожарът не се разпространи. Иначе можеше да изгубим цялата вила.
— А причината за пожара? — попита Бенджамин.
Лорд Родриго отмести поглед. Взе гарафа с разредено вино и напълни чашата си.
— Вероятно някой мързелив прислужник. Може би хората, които качиха трупа на Пренесте са оставили запалена свещ твърде близо до завесите на леглото.
— Знаеш ли, че вилата се наблюдава? — рязко попита Бенджамин.
С удоволствие видях как Алесандро едва не се задави с ябълката.
— Какво? — Синьор Родриго отдръпна чашата от устните си. — За какво говориш?
Бенджамин му описа какво бяхме видели в градината след пожара. Родриго го изслуша внимателно, после разпери ръце.
— Шпионите на Осмината са навсякъде — каза той с горчивина.
После се обърна към Алесандро, каза нещо на италиански и младежът пребледня. Отговори неопределено, но надменността по лицето му се стопи.
— Какво има? — остро попита Бенджамин. — Лорд Родриго, не искам да бъда нахален, но ние сме ваши гости и може би също сме в опасност. Защо тайните шпиони на Флоренция наблюдават тази вила?
— Защото — бавно отвърна Родриго — в семейството има хора, на които не може да се вярва. Те проявяват прекомерен интерес към новите знания от Германия. Присъствието на Лутер се усеща и тук. Осмината и инквизицията преследват всекиго, който се увлича в тази насока.