Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Бледото лице на Алесандро ме убеди, че Родриго говори за него.
— Но можеш да зададеш същия въпрос на негово преосвещенство — заяви Родриго, усмихвайки се на Бенджамин. — Дойде пратеник от двореца „Медичи“. Кардиналът би искал да ви види там следобед. Джовани ще ви заведе.
— Може ли да дойда и аз? — чу се глас откъм вратата.
Мария се появи, още повече напомняща на кукла в роклята си, украсена с бели ленти по ръба на полата и маншетите.
— Може ли да дойда? — повтори тя.
Внезапно в ръцете й се появиха три-четири портокала. Тя започна да жонглира, докато се приближаваше към нас. Възхищавах се на умението й, на ловкостта и бързината на ръцете й. Тя остави портокалите на пода и направи грациозно странично колело към нас. Зърнах вихрушка от бели памучни фусти, черни обувчици с розички, после тя застана пред мен, леко зачервена и със стиснати устни, поемайки дъх през носа, за да овладее дишането си.
— Добро утро, Мърморко — каза тя усмихнато.
— Няма нищо забавно — кисело каза Алесандро. — Престани с номерата, Мария. Синьор Пренесте е мъртъв — той мрачно ме изгледа. — И независимо какво казва чичо, пожарът в стаята му е подозрителен.
— Синьор Пренесте — отвърна Мария — беше глупав и подъл човек, който си играеше със силите на мрака и си получи заслуженото.
— Мария! — възкликна Родриго.
Тя сви крехките си раменца и се покатери на пейката, намествайки се между мен и Бенджамин.
— Може ли да отида във Флоренция? Щом тук няма нужда от мен — тя хвърли презрителен поглед на Алесандро, — може би е по-добре да изляза.
— Половин жена! — злобно отвърна Алесандро.
— По-добре половин жена, отколкото мъж, който не става за нищо!
Алесандро се наведе през масата, вдигнал ръка, за да я удари, но аз го хванах за китката и го стиснах.
(Да, да, аз съм роден страхливец. Започне ли бой, старият Шалот пропълзява до най-близката врата, но не понасям наглеци!)
— Пусни ме!
Изражението на Алесандро беше толкова кисело, че се разсмях. Преди Родриго да успее да се намеси, младежът замахна и ме удари по лицето с другата си ръка. Пуснах го.
— Извини се! Алесандро, извини се! — каза Родриго. — Веднага!
Алесандро захапа палеца си и плю към мен.
(По-късно разбрах, че това било най-голямата обида за италианците. Разказах на Уил Шекспир за нея и той я използва в началото на „Ромео и Жулиета“. Там жестът сложи началото на двубой, същото стана и във вила Албрици.)
Лорд Родриго стисна ръката ми.
— Синьор Шалот, Алесандро е луда глава. Освен това ти си само прислужник. Не е нужно да приемаш предизвикателството му.
Бенджамин промърмори нещо утвърдително.
— Съгласен съм — казах, усмихвайки се подкупващо на Алесандро. — Синьор Алесандро, забравих се.
Той сви устни. Канех се да се унижа още повече, когато улових погледа в очите на Мария — не презрителен, но изненадан и наранен, сякаш обидите на Алесандро й бяха отнели и малкото чувство за принадлежност към човешкия род.
— Но въпреки това — станах и се протегнах — майка ми винаги ме е учила да се държа достойно. „Ако си благороден човек, казваше тя, винаги ще разпознаеш подобния на себе си“ — облегнах се на масата и погледнах към Алесандро. — Но ти не си такъв. Щом удряш жени, ще те попитам нещо. Родил ли си се толкова недодялан или прилежно си усвоявал този навик през годините?
Бенджамин ме смушка предупредително, но аз бутнах ръката му. Сигурен съм, че Алесандро не разбра думата „недодялан“. Въпреки това скочи на крака със зачервено лице и пламнали очи.
— В градината! — извика той. — В градината! — И излетя от стаята.
Родриго ме погледна ядосано.
— Не трябваше да казваш това, Шалот — меко каза той. — Алесандро е добър фехтовач. Ще те убие!
В този момент първоначалният ми пристъп на смелост бе започнал да отшумява. Огледах масата. Енрико ме гледаше, подпрял брадичката си с ръка и се усмихваше окуражително. Мария пърхаше с мигли като дама от глупавите балади, които трубадурите обичат да пеят. Бенджамин седеше с наведена глава. Не знаех дали е ядосан или развеселен. В този момент влезе лейди Беатриче. Лорд Енрико стана на крака, дръпна я до съседния стол и й съобщи шепнешком какво се е случило. Тя се усмихна злобно, пляскайки с ръце.
— Алесандро ще победи — заяви тя. — Скъпи съпруже, какво правим още тук, когато брат ми чака в градината?
Е, нямах избор. Двамата с Бенджамин излязохме от трапезарията и се върнахме в нашата стая. Съблякох жакета си, сложих бойния си колан и опитвайки се да прикрия страха си, тръгнах към вратата. Господарят ми ме хвана за ръката.