Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Този ден за пръв път си помисли колко ще е приятно да се остави дълбините да го погълнат. Единственото, което му даваше сили да продължи, бе мисълта за Некхбет.
Но на осмия ден и тази мисъл взе да избледнява. Беше неимоверно изтощен и отчаян. Когато същата вечер се покатери в пирогата, отново бе заобиколен само от вода и звезди.
Боговете го бяха дарили с живот, движени от своите егоистични цели. В продължение на триста години бяха изсмуквали същия този живот от него за удоволствие. След като им избяга, беше се крил като изплашено дете в продължение на повече от хиляда години.
Защо?
Какъв бе истинският смисъл на живота? Каква бе целта на боговете? Защо постъпваха така с другите живи същества?
Носферату премигна. На хоризонта зад него се появи бледо сияние. Загледа се натам, в продължение на цяла минута, после вдигна греблото и започна да гребе. В началото му се стори, че сиянието отслабва, но скоро си даде сметка, че дори става по-ярко. След още десетина минути забеляза пламъци, които се издигаха към нощното небе, и различи очертанията на брегова линия. Съвсем близо до брега тревиста равнина бе обхваната от пожар. Носферату видя стада от животни, които препускаха уплашено, опитвайки се да се измъкнат от пламъците. А на самия бряг ги очакваха десетина войни, вдигнали копията за удар.
Носферату почувства, че гладът му се усилва.
Предишната нощ му предостави истински пир. След като се нахрани, Носферату тръгна покрай брега на север. Растителността тук бе тревиста, джунглата бе отстъпила място на тучни равнини. На няколко пъти съглежда селца в далечината, но ги заобикаляше, дочувайки лая на кучетата.
През следващите десетина нощи успя да се нахрани още два пъти. Тревата постепенно отстъпи място на скалиста пустиня и рано една вечер, малко след като бе тръгнал на път, той зърна двуетажна каменна кула, вдигната върху издаден в морето нос, който заграждаше естествено пристанище. В залива бяха завързани няколко кораба. Досега не беше виждал такива — с извит и издигнат нос и висока мачта в центъра. Бяха сковани от дъски, а не от трупи и по размери можеха да се мерят с баржите, с които египтяните караха камъни по Нил.
Светлинки блещукаха в прозорците и на двете нива на кулата, а на върха стояха часовои с лъкове. Когато се приближи, Носферату забеляза, че в подножието на кулата има още няколко каменни сгради. Малко след това дочу гласове откъм постройките. Спря, за да обмисли положението. Беше гладен, но не и изтощен. А тези хора разполагаха с кораби. Той се загърна по-плътно в наметалото и продължи нататък.
Един от часовоите го забеляза и нададе предупредителен вик. Носферату застина и вдигна ръце, разперил пръсти, за да покаже, че не е въоръжен. Откъм кулата дотичаха още няколко души, въоръжени с мечове. Говореха на непознат език, но Носферату им отвърна с универсалния жест на разбирателство, като извади няколко златни монети и им ги подаде.
Мъжете го отведоха в една от къщите и му предложиха храна и вода и той се престори, че утолява жаждата и глада си. Вниманието му привлече една опъната на стената кожа. Върху нея бе изрисувана карта. Забелязали любопитството му, мъжете го отведоха при картата.
Един от тях посочи точка, близо до долния край на картата, която вероятно показваше сегашното им местоположение. Носферату постави пръст на същото място, после го прокара нагоре към Средното море, покрай северните брегове на Африка до мястото, където се вливаше Нил. Накрая посочи гърдите си.
Мъжът кимна. На свой ред посочи едно място над Египет, после себе си и произнесе:
— Финикия.
Носферату не бе чувал никога за тази страна, но знаеше, че много неща ще се променят, докато спи в саркофага. Надяваше се скоро да открие до каква степен се простират тези промени. Извади кесията, разклати я, за да подрънка с жълтиците вътре, и отново посочи Египет.
Мъжът се намръщи и извика един от останалите. Този, който се приближи, имаше обветрено лице на стар моряк. Лицето му бе разсечено от белег, който изчезваше под яката на мръсната му риза. Първият посочи Египет, произнесе нещо и кимна към Носферату.
Морякът поклати глава и се изплю презрително. После опря пръст на едно място в морето на север от Египет. Изглежда отиваха там и спореха как да постъпят с него. Е, поне мястото бе далеч по-близо до Египет, отколкото бе сега. Носферату отвори кесията и подаде няколко жълтици на стария морски вълк.
Гърция, 354 г.пр.Хр.