Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Макар че според легендата при Термопилите бяха загинали триста войни до последния човек, отбранявайки Огнените порти през 480 г.пр.Хр., точният им брой бе 299. Действително триста спартанци бяха поели с цар Леонид срещу Ксеркс и неговата армия от сто и петдесет хиляди войници, пресрещайки ги в тесния проход. Спартанците бяха издържали четири дни, което бе позволило на останалата част от града-държава да мобилизира нови войски и по-късно да изтласка нашествениците. Истински подвиг, възпят в песен, която се носеше от уста на уста не само в Спарта, но и в цяла Гърция.
Но имаше един човек, който знаеше цялата истина за тези триста войни. Сто двайсет и пет години бяха изминали от легендарната битка, а той все още крачеше по земята. Бе последният от тристата войни, но не беше човек. Стоеше на полето край Спарта, също както преди много години, когато армията се готвеше за онази битка, и както много пъти след това.
Вампир се бе сражавал при Термопилите, удържайки на вражеския натиск до последния възможен миг, преди да се изгуби в нощта, оставяйки другарите си на милостта на персийските мечове. Дори сега, години по-късно, не виждаше смисъла на тази героична постъпка. Да, тя бе довела до крайната победа на градовете-държави, но малко след това същите тези градове се бяха счепкали помежду си в първата и втората Пелопонески войни. Войниците, сражавали се рамо до рамо срещу персийците, се бяха изправили един срещу друг.
Такава бе човешката природа — глупава и късопаметна.
Вампир остана в Спарта, защото това бе първото място, където се чувстваше добре сред хората. За всички останали жители на Гърция Спарта оставаше една голяма загадка. Докато изкуството процъфтяваше навсякъде, в Спарта на почит бяха само военните умения. Всички усилия на държавата бяха насочени към поддържането и усъвършенстването на нейната армия. От 404 до 371 г.пр.Хр. Спарта владееше по-голямата част от територията на Гърция, въпреки че противниците й бяха многобройни. През последните петнадесет години обаче властта й бе отслабнала и голяма част от териториите — изгубени.
Спарта се намираше в югозападната част на полуострова, свързана с останалата част от Гърция чрез тесен провлак. Вампир стигна до там, след като напусна тайно Крит преди хиляда години. Беше скрил саркофага си в една пещера на южния бряг на Пелопонес, където бе прекарал петстотин години в дълбок сън, надявайки се, когато се събуди, споменът за неговото управление в Крит да е само легенда.
След като обиколи цяла Гърция и я намери процъфтяваща и цивилизована, той избра за свой нов дом Спарта. Към това решение донякъде го подтикна и чувството му за хумор — местните жители твърдяха, че са потомци на Лакедемон, син на бог Зевс. Освен това, благодарение на безразличието към хората от най-долната класа, не беше никак трудно да утолява глада си, без да поражда нежелано безпокойство. Имаше спартиати, които можеха да се сражават и гласуват; периокой, или свободните, които нямаха право на глас, но им се позволяваше да умрат за родината, и илоти, които макар да не бяха роби, се намираха в почти същото незавидно състояние и които Вампир бе избрал за свои потенциални жертви.
Три редици спартански войни бяха подредени пред храма Хеленион, готвейки се да тръгнат на война срещу Пилос, на западния бряг на Пелопонес. Беше малко преди зазоряване. Вампир бе участвал в толкова много сражения, че отдавна бе изгубил представа за истинската причина на тези нескончаеми войни. Шест пъти през последните няколко века бе сменял личността си, всеки път намирайки си място сред командващите офицери, благодарение на бойните си подвизи, а не на семейни връзки, както правеха останалите.
Актон, военачалникът на армията, се отправи по пътя, който водеше на запад, и жените подхванаха химн във възхвала на бога на победата. От трибуните ги гледаха момчетата от агогата — казармата за подготовка, — които бяха твърде млади, за да вземат участие във военните действия. Личеше си, че едва си сдържат сълзите.
Предстоеше още едно сражение. С течение на времето Вампир бе започнал да ги харесва. Беше се прочул с бойните си умения не само в Спарта, но и из цяла Гърция. Смятаха го за неуязвим и нямаха нищо против странното му поведение. Никога не се появяваше през деня, освен по време на сражение и тогава бе напълно скрит от ризницата и наметалото си, така че дори очите му не се виждаха. Беше обяснил, че кожата му е твърде чувствителна към светлината, и те го приеха като поредната му чудатост.
И този път, веднага щом слънцето се показа на хоризонта, Вампир напусна колоната и изчезна в гората край пътя.