Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Майката на Клавдий, Антония, беше от друго тесто — умна и проницателна, водеща почтен живот, тя познаваше истинския Калигула. Но една вечер го смъмри доста явно на пиршеството и той побесня. Изгони всички от стаята и се приведе над възрастната жена с лице, изкривено от омраза.
— Мога да правя каквото искам! — изсъска той. — Аз съм императорът.
Агрипина се намеси и отведе брат си. Скоро след това Антония умря, някои твърдяха, че била отровена. Калигула не присъства на погребението. Вместо това той пируваше и гледаше горящата клада, мърморейки си през цялото време:
— Мога да правя, каквото искам! Мога да правя, каквото искам!
И наистина правеше точно това. Някои от жестовете му бяха благородни. Робиня, измъчвана от Сеян, но не предала господаря си, получи свобода и огромната сума от 800 000 сестерции. При друг случай бях с Калигула, когато посети обществените бани — беше ме харесал след смъртта на Тиберий — придружен от малка свита роби, един от които носеше кърпите му, гърненца с масло, благовония и стъргалка за изтъркване на гърба. Когато влязохме, Калигула видя един старец, бивш войник, който търкаше гърба си в стената, и ме накара да го повикам.
— Не мога да си позволя роб, който да ми изтърка гърба — обясни той. — Това е най-доброто, което мога да направя.
Калигула веднага му предостави двама от робите си като подарък. Следващия път, когато отиде на баня, поне трийсет ветерани търкаха гърбове в стената. Императорът изрева от смях и им каза да си търкат гърбовете взаимно. От остроумието му се възхити цял Рим. Всичко изглеждаше наред. Агрипина вече си стоеше у дома. Повика всички лекари в града, за да им иска съвети какво да яде и пие, как най-добре да се грижи за детето, което растеше в нея. Когато не разговаряше с тях, се затваряше с мен. Разпитваше ме подробно за настроенията на Калигула, съветваше ме какво да говоря, какво да правя и ме предупреди да дебна за някои симптоми.
— От какво се страхуваш? — попитах я.
— От същото, което би станало, ако гладна пантера нахлуе в стаята — отвърна ми тя.
Пантерата скочи през септември след смъртта на Тиберий. Калигула беше обсебен от игрите и организира грандиозен спектакъл за жителите на Рим. Станах рано в тишината, скоро след като петлите бяха пропели за първи път. Хапнах хляб, накиснат в разредено с вода вино и приготвих носилката и свитата на домина, които трябваше да ни откарат на игрите. Всички търговци и продавачи на храна в Рим се бяха струпали около портите и продаваха сладки с мед, люти наденички, риба и варени яйца и въздухът беше изпълнен с миризма на подправки и благоухания. Седнах при домина в императорската ложа. Калигула също беше там с новата си играчка, чието име не помня, макар както обикновено почетното място да беше запазено за Друзила, придружена от съпруга си Лепид със слабоволевата брадичка. Седнахме зад тях, но Агрипина се премести така, че да може да наблюдава лицето на брат си. Калигула беше превъзбуден.
Игрите започнаха с мим, който се правеше на куче. Животното получи храна, за която казаха на публиката, че е поръсена с отрова. Кучето я изяде, започна да се гърчи ужасяващо и падна мъртво. Господарят му го взе и го положи върху имитация на погребална клада. После плесна с ръце и кучето скочи на крака. Калигула не можеше да си поеме, дъх от смях. Грабна една кесия от Агрипина и я хвърли на арената. После се обърна към нея със зачервено лице и блестящи очи.
— Разбери името на тази отрова, Агрипина — прошепна той дрезгаво, — за да не я използвам никога вече.
Той подскачаше нагоре-надолу и ръкопляскаше.
— Времето на пантерата — прошепна Агрипина. — Но ние направихме всичко възможно.
Калигула шумно аплодира слоновете-въжеиграчи и останалите животни, облечени в мъжки и женски дрехи, но след това настроението му рязко се смени.