Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Виж, знам, че всички в ИмпСи са гадни невестулки, но пък са невестулки с чувство за чест.
— Нали уж са служба за сигурност — възрази Риш. — Чувството им за чест не би трябвало да включва нищо извън интересите на Бараяр.
Иван сви безпомощно рамене, но не отрече аргумента й.
— Ще си помислим — каза Тедж. — Междувременно, искаш ли пръв да минеш през банята, капитане? Утре ще ставаш рано за работа.
Той си погледна комуникатора и направи физиономия.
— Май така ще е най-добре. — Стори й се, че му се иска да остане и да поспори още малко, но след кратко колебание преглътна каквото имаше да каже, стана и тръгна към банята.
Когато вратата на спалнята се затвори след него, Риш попита:
— „Ще си помислим“? Какво значи това? Наистина ще си помислим и вероятно ще приемем, или — не, благодаря, но засега ще го премълчим, поне докато не се доберем по живо по здраво до изхода?
— Ти да виждаш изход по живо по здраво? Защото аз не виждам.
Риш вирна брадичка.
— Утре. Мисля, че трябва да избягаме утре, веднага щом той излезе за работа. Парите в портфейла му ще ни стигнат да се придвижим до някой друг купол.
Трябваше да е купол със собствен граждански космодрум. Това стесняваше избора им до двайсетина куполни града, всичките големи, което беше добре, но нито един не беше близо до столицата. Тедж усети как сърцето й се свива при мисълта за поредното рисковано пътуване сред непознати, от никъде за никъде, със смътната надежда че враговете на тяхната изгубена Къща ще ги търсят… никъде.
— Откъде си сигурна, че не чакат точно това? Да се размърдаме? — попита Тедж. — Сигурна ли си, че не наблюдават него?
Риш поклати глава.
— Знам само, че добрите ни варианти се изчерпаха доста отдавна. Сега просто трябва да изберем най-малкото зло.
Тедж притисна слепоочията си. Главата я болеше.
— Ще си помисля.
Риш се тръшна на мястото си, жест, който само тя можеше да натовари с толкова силно неодобрение.
— И спри да се слагаш на бараяреца. Нито можеш да останеш тук, нито да го вземеш с нас, така че…
— О, значи само аз го правя? — каза Тедж. — Сякаш ти не си падаш по онзи негов приятел, невестулката. Дори аз го надуших.
— Не е вярно! — отрече Риш. — Просто смятам, че е… интересен. Ходеща човешка загадка, която… работи върху други човешки загадки. Нещо такова.
— Вади ги от дупките им? — подсмихна се Тедж.
— Очевидно — каза Риш и се намръщи. — Нас ни намери. Два пъти.
Тревожно наблюдение. Тедж още мислеше върху възможните усложнения, когато й дойде редът за банята.
Призори на вратата се звънна. Иван тъкмо се беше облякъл за работа, оставаше само да си обуе обувките. Звънна се продължително.
Биърли ли беше яхнал пак метлата? По това време на деня? Твърде късно беше да не си е лягал и определено твърде рано да се е събудил. Иван пристъпи тихо към вратата и този път погледна екранчето на охранителната система. Мда, Биърли беше, натиснал звънеца и пристъпящ от крак на крак. Дали пък не му се ходеше до тоалетната, спешно? „Ще ти се“. Иван отключи, вратата се плъзна, Биърли влетя в коридорчето и удари с юмрук бутона за заключване.
— Иване. Слава богу, че те хванах. Имаме проблем.
— Какво, нов проблем? Или още от вчерашния и онзиденшния? — попита Иван. Нямаше да се хване на поредното му театро, особено в този час на деня. Дръпна се да му направи път и Би се юрна по късия коридор, което Иван възприе като знак, че ще трябва да преосмисли горното. Биърли никога не се юркаше, той крачеше достолепно. Или лениво. Или се клатушкаше пиян, или изчезваше. Сега обаче изглеждаше съсредоточен на максимум, страховито фокусиран.
Двете жени, събудени от звънеца, се появиха на прага на спалнята. Тедж изглеждаше много сладка с рошавата си коса, топла и мекичка; намръщена обаче. А жена като нея би трябвало да посреща всеки нов ден със сънена и изкусителна усмивка. „Ще ми се да знаех как да й я доставя — помисли си Иван. — Знам как, по дяволите; просто още не съм имал шанс да се проявя“. Риш си беше все същата, изящна, съсредоточена и в пълна бойна готовност секунди след като са я изритали от леглото. И двете бяха с късите потничета, които използваха вместо пижами, и с нахлузени набързо широки панталони по комарската мода. Щом видя Би, Риш прибра зашеметителя си в джоба на панталона. Тедж не носеше сутиен под потничето и ефектът при всяка крачка приковаваше погледа по един чуден начин. „Не сега“ — каза си Иван. На онази част от себе си, която винаги разсъждаваше самостоятелно, без връзка с главния мозък.