През страната на скипетарите

— Най-добре е да отседнеш в странноприемницата «При Високата порта». Познавам ханджията и ще те заведа там.

— Не мога да се съглася с това. Уморен си.

— О, до Радова ще стигна без усилие. След четвърт час сме там. Трябва да те препоръчам на гостилничаря. Понякога работя при него и той държи на мен, въпреки че съм само един беден човек. А утре сутринта ще дойда, за да разбера кога си решил да тръгнеш за Ташкьой.

— Това зависи от наранения ми крак. Има ли в града добър лекар, на когото човек би могъл да се довери?

— Ако имаш предвид хирург, да. Има един, който е известен надлъж и нашир. Лекува всякакви рани по хора и животни. Може дори да ваксинира против сипаница, нещо, което никой друг не умее да прави.

— Та това е истинско чудо за такъв лекар! Трябва обаче да поговорим и за бакшиша, който ти се полага.

— Няма да го приема, ефенди. Вие вече богато ни възнаградихте.

— Това беше подарък! А другото ще си го спечелиш. Двете неща не бива да се смесват.

— Но аз не мога да искам от теб пари. Направо е срамно.

— Е, добре, няма да е възнаграждение, а само бакшиш. Ще го дам на баща ти.

Поисках от Халеф една кесия и махнах на стареца да дойде при мен. Като видя петдесет пиастъра в изкривените си пръсти, той до такава степен не беше на себе си от радост, че в началото дори не беше в състояние да каже и една дума.

— Ефенди, не знам на какво дължа добрината ти и как да ти се отблагодаря — каза той най-накрая. — Дано хекиминът успее скоро да излекува крака ти!

— Да се надяваме. Но я ми кажи как се казва този прочут лекар?

— Наричат го Чефаташ.

— О! Ако лечението му съответства на името му, благодаря за подобна помощ.

Чефаташ означава всъщност камък за «мъчения».

— Не се тревожи — успокояваше ме кошничарят. — Той няма да слага върху крака ти името си, а пластир. А това умее чудесно да прави.

— Хайде, тръгвай тогава, щом искаш да дойдеш с нас!

Абид си взе малко храна, за да я изяде по пътя, и потеглихме. След около четвърт час стигнахме до града. Водачът ни ни преведе през открит пазар в една улица, където през широка порта влязохме в просторен и чист двор. Халеф отиде с Абид при ханджията, а аз останах върху седлото, за да не излагам крака си на ненужно напрежение.

След малко двамата се върнаха заедно с ханджията, който след хиляди любезности и извинения ми обясни, че за съжаление имал само една малка стаичка, която била долепена до общото помещение. Тук не било обичайно отсядащите гости да искат по-специална стая. В целия град нямало да може да се намери такава и затова специално трябвало да я подготви за мен, поради което първо трябвало да вляза в общата гостна.

Съгласих се и слязох от коня. О, ужас! Кракът ми беше отекъл. Ходенето ми причиняваше болки и трябваше здраво да се опирам на Оско.

Като влязохме в гостната, вътре нямаше никой. Седнах в най-отдалечения ъгъл, до вратата, водеща към определената за мен стая. Халеф се върна с Оско и Омар в двора, за да се погрижат първо за конете.