През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Халеф донесе водата. Като огледах подутия си крак, установих, че е изкълчен, но за щастие не много. Вероятно щях да мога и сам да си наместя ставата, но все пак предпочитах това да направи лекар. В случай на грешка щях задълго да остана тук. На първо време сложих крака си в студената вода.
Най-сетне лекарят дойде, но по-скоро бих го сметнал за китайски пощенски раздавач, отколкото за турски лекар. Беше дребен и много дебел. Бузите му блестяха като хубави коледни ябълки, а свитите му, малко дръпнати очички издаваха, че люлката на рода му се е люляла на пръчката на някоя монголска палатка. Върху гладко избръснатата му глава, но килнат назад, така че цялото му чело се виждаше, се мъдреше стар, изтъркан фес. Късият му кафтан, достигащ само до коленете, изглеждаше така, сякаш се състои от един-единствен огромен джоб, защото на всички страни, отгоре и отдолу, вдясно и ляво, отзад и отпред беше силно издут. Сигурно съдържаше подвижната аптека на лекаря. На всичко отгоре през едното рамо на този медик на ремък висеше доста голяма четириъгълна кошница, вероятно представляваща хранилище на скъпоценните му инструменти. Обут беше с дебели вълнени чорапи с двойно стъпало, като краката му бяха пъхнати в огромни обувки, които бяха от онзи вид, които образно се описват с думите: «с две крачки минава през
Рейн». Щом хекиминът влезе в стаята, събу тези обувки и се приближи до мен по чорапи, което според местните обичаи беше израз на учтивост. Понеже бях сложил крака си във вода, той веднага разбра, че аз се нуждая от помощта му. Той се поклони пред мен, при което кошницата се плъзна напред така, че ремъкът щеше да го задуши. Отвърнах на поздрава му най-учтиво. Сега той свали кошницата, сложи я на пода и попита:
— Обичаш ли да говориш много?
— Не — отвърнах аз кратко.
— Аз също. И така с кратки въпроси и отговори бързо ще свършим!
Не предполагах, че шишкото притежава такава решителност. С нея той наистина можеше да направи впечатление в Радова. Застана пред мен с разкрачени крака, огледа ме от главата до петите и попита:
— Значи ти си този с крака?
— Не, с два крака съм.
— Какво? И двата ли са счупени? Не беше разбрал шегата ми.
— Само единият, левият!
— На две места ли е счупен?
О, ужас! Хекиминът говореше за двойно счупване, а защо не направо за десеторно![20] Впрочем това си беше негова работа. Не можеше да иска от мен да знам какво точно ми е нараняването.
— Само е изкълчен — отговорих аз.
— Покажи си езика!
Това беше още по-забавно! Но аз направих тази услуга на доктора и се изплезих. Той огледа езика ми, попипа го, подръпна върха му напред-назад, нагоре-надолу и каза:
— Опасно изкълчване!
— Не, не е чак толкова!
— Тихо! Виждам по езика ти! Откога е изкълчен?
— От три часа, най-много от четири.
— Прекалено отдавна! Лесно може да се получи отравяне на кръвта!
Едва не му се изсмях в лицето, но се овладях. Учудих се само, че терминът «отравяне на кръвта» беше добил гражданственост и в турския език.
— Боли ли? — продължи да пита той.
— Търпи се.
— Имаш ли апетит?
— Голям и неутолим.
— Много добре, съвсем добре! Ще издържиш. Покажи крака!
Лекарят се наведе. Понеже не се чувстваше особено удобно, седна до легена с водата, а аз доверчиво положих мокрия си крак в скута му. Лекарят го опипа с върха на пръстите си първоначално леко, а после по-силно, накрая наклони глава встрани и попита:
— Викаш ли, като те боли?
— Не.
— Много добре.
Сграбчи ме бързо, дръпна силно, в ставата се чу леко пукане, а после ми намигна:
— Е, как беше? — осведоми се шишкото любезно.
— Чудесно!
— Остава само да го превържем.
Като хирург наистина много го биваше. Кой знае как би ме измъчил някой друг само за да представи всичко много по-опасно, отколкото е, и да си напише по-тлъста сметка.
— С какво ще го превържеш?
— С шини. Къде има летви?
— Не искам.
— Защо? — попита хекиминът, смръщвайки чело.
— Не струва.
— Не струва ли? Да не би да искаш сребърни или златни шини, обсипани с брилянти?
— Не, искам гипсова превръзка.
— Гипс? Да не си луд? С гипс се мажат стените и зидовете, но не и краката! Тук беше слабото му място. Все пак бях в Турция.
— Но с гипс могат да се правят и чудесни превръзки — твърдях аз.
— Бих искал да видя!
— Ще видиш. Пратих да донесат гипс.
— Как смяташ да го направиш? — изръмжа шишкото.
— Почакай.
— А ако не намерят гипс?
— Ще си направя превръзка от лепило.
20
В случая има игра на думи. Изразите Doppelbruch u Dezimalbruch, преведен в последното изречение с двойно и десеторно счупване, означават също и двойна и десетична дроб. За съжаление на бълг. език няма близък еквивалент. — Бел. пр.