През страната на скипетарите

— Веднага ще ти докажа, като ти обясня, че Мохамед трябва ниско да коленичи пред Христос, синът Божи и да му се помоли. Би ли казал един мюсюлманин подобни думи?

— Не, никога. С това доказваш, че си християнин и франк. Може би ти си чужденецът, прострелял мюбарека в ръката.

— Кога е станало това?

— Вчера вечерта при колибата в планината.

— В такъв случай съм бил аз. Значи него съм улучил? Беше толкова тъмно, че не можех да различавам отделните хора. Чул си и това, така ли?

— Непрекъснато говореха за него. Сигурно сте чужденците, които са заловили мюбарека и останалите трима.

— Да, ние сме.

— Прощавай, ефенди, че те обидих. Разбира се, чух за теб само лоши неща, но лошото, което зли хора казват за другите, се превръща в добро. Вие сте врагове на тези крадци и измамници и затова сте добри хора.

— Значи вече ни вярваш?

— Да, ефенди! — заяви Абид.

— Разкажи ни как се срещна с тези престъпници.

— С удоволствие, ефенди. Слез от коня и седни на пейката? Баща ми ще ти направи място, а аз ще ти разкажа.

— Благодаря ти. Нека той си седи спокойно. Косата му е побеляла, а аз съм още млад. И на мен единият ми крак не е добре, но предпочитам да остана върху седлото. Разказвай!

— Беше рано сутринта. Тъкмо бях станал, за да се заема с обичайната си работа. Мъглата все още беше толкова гъста, че не можеше да се види по-далеч от една крачка. Тогава чух, че приближават конници, които спряха пред колибата и ме извикаха.

— Познаваха ли те?

— Мюбарекът ме познаваше. Като излязох навън, видях четирима ездачи, които водеха със себе си и товарен кон. Единият беше мюбарекът, а щом след това стана по-светло и вече бяхме тръгнали на път, разпознах в друг от тях Манах ал Барша, предишния събирач на данъци в Юскюб. Искаха да отидат в Ташкьой и ме попитаха дали знам пътя дотам. Потвърдих и те ме помолиха да ги заведа, като ми обещаха бакшиш не по-малко от трийсет пиастъра. Ефенди, аз съм беден човек и трийсет пиастъра изкарвам за цял месец. Освен това познавах стария мюбарек и го смятах за светец. Ето защо с радост се съгласих да им служа като водач.

— Казаха ли защо отиват в Ташкьой?

— Не, но споменаха, че ги преследвали четирима скипетари, които не бивало да узнават накъде са поели.

— Излъгали са.

— Разбира се, по-късно и аз го разбрах — призна Абид.

— Къде се намира Ташкьой?

Името означаваше скалисто или каменисто село. Затова предположих, че селището сигурно е в планините. Кошничарят отговори:

— Намира се на север оттук. От Радова дотам няма път и човек трябва много добре да познава гората и планините, за да не се заблуди. Селото е малко и бедно и е в посоката към Брегалница и после надолу към Жиганци.

Жиганци!

Това беше мястото, което трябваше да търся на север от Радова, за да питам месаря Чурак за Дерекулибе и там да узная повече неща за Жълтоликия. Да не би мюбарекът да отиваше там? Може би там щях да намеря събрана цялата банда?