През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— От лепило! — извика турчинът. — За глупак ли ме смяташ?
— Не.
— Дори не го помисляй!
— О, не съм и искал! — засмях се аз.
— Какво! Аз съм учен!
— Аз също!
— Какво си учил?
— Всичко! — казах аз кратко.
— А аз три пъти повече! Знам дори първоначалното лечение на Сабур Ибн Сахели!
— А аз имам в главата си целия медицински речник на Абд ал Машджид!
— На мен не само ми е в главата, но и в цялото тяло и всички кости. Превръзка от гипс, та дори и от лепило! Гипсът е брашно, а лепилото е меко и течно. Но превръзката трябва да е здрава.
— Гипсът и лепилото се втвърдяват. Ще се учудиш. А и в момента въобще не е необходимо да се прави превръзка. Първо трябва да се налагат компреси, докато спадне отокът и болките утихнат. Разбра ли?
— Аллах, ти наистина говориш като лекар.
— А също и разбирам! — триумфирах аз.
— Тогава сам си намествай кокалите, като си ги изкълчиш. Защо прати да ме извикат?
— За да ти покажа езика си.
— По-голям и по-впечатляващ е от езика на теле. Запомни го! Посещението ми струва десет пиастъра. Чужденец си, затова ще плащаш двойно. Разбра ли?
— Ето ти двайсет пиастъра. Но повече не се мяркай пред очите ми!
— И през ум не ми минава! Веднъж ми стига! Доктор «Камък на мъченията» пусна парите в един процеп на кафтана си, отново метна кошницата през рамо и излезе. Там нахлузи обувките си и тъкмо се канеше да излезе през вратата, без да ме удостои със сбогуване, Омар влезе с голям съд в ръка. Лекарят спря, разгледа съдържанието на съда и попита:
— Какво е това?
— Алчъ.(Гипс.)
— Ах, значи това е гипсът, от който ще се правят шините? Каква лудост, каква глупост! Това е смешно в най-висша степен, само един смахнат човек може да измисли подобно нещо!
Омар още стоеше в рамката на отворената врата. Той я дръпна зад себе си, за да не може лекарят да излезе, сложи съда на пода, хвана дебелия доктор за ръцете от двете страни и попита:
— Хей, чудовище, кой си ти всъщност?
— Аз съм лекарят, разбра ли?
— В такъв случай добре умееш да лепиш пластири! Какво говореше за лудост, глупости и смях? Нашият ефенди поиска гипса! Трябва му, а той винаги знае какво прави. Хиляда такива търбуха като теб нямат толкова ум в празните си глави, колкото има на върха на един негов косъм. Ако го обиждаш с такива думи, бързо можеш да се озовеш насаден в копривата! Веднага се вижда, че твоята майка е глупостта!
Явно на този човек на науката още не му беше казвано подобно нещо. Той се откъсна от Омар, отстъпи няколко крачки назад, пое си дълбоко дъх и експлодира, сякаш дробовете му бяха заредени с барут:
— Може би трябва да запуша голямата ти муцуна с феса си?
Ето ти го, маймунски син, внук и правнук на павиан!
Той смъкна феса от главата си, смачка го на топка и го хвърли в лицето на Омар. Омар го хвана, бръкна с другата си ръка в съда, напълни феса с гипсово брашно и каза:
— Ето ти капак за пробития ти мозък!
Омар запрати пълния с гипс фес към зачервеното му от гняв лице. Гипсът се разхвърча и в следващия миг лекарят приличаше на омесен от бяло тесто Дядо Коледа. Гипсовите прашинки влязоха в очите му. Той усърдно се бършеше, тропаше с крака, изгуби си обувките, врещеше, сякаш го набучват на шиш, а накрая, когато отново можеше да вижда, измъкна ремъка на кошницата си през главата и рамото и се опита да я хвърли върху главата на Омар. Той обаче беше подготвен за това и я улови. Капакът й се отвори и съдържанието й се изтърколи на пода: клещи, ножици, шпатулки, пинцети, кутийки и какви ли не още всевъзможни неща, като не липсваше, разбира се, и главният инструмент за един ориенталски лекар, помпичката за клизми.
Сръчният арабин бързо се наведе и започна да замеря доктора с тези предмети. В яда си, изглежда, лекарят не можеше да намери друго решение освен отмъщението. Той вдигаше от пода предметите, които отскачаха от тялото му и падаха на земята, и отново с все сила ги запращаше към Омар, като ги придружаваше с ругатни, в които, изглежда, беше голям майстор и които не можеха да бъдат върнати. Този ураганен огън представляваше толкова забавна гледка, че ние останалите неволно избухнахме в смях. Той беше чут отвън от двора и примами ханджията заедно с хората му, които при вида на странния двубой също се присъединиха към смеха ни.
На Халеф му хрумна да помогне на своя приятел и спътник.
— Сихди, извади крака си от водата! — помоли той и казвайки това, вече беше хванал крака ми и го вдигна. Взе легена с водата и се затича с него към вратата, за да отреже пътя за бягство на лекаря. После хаджията взе помпичката за клизми от пода и започна така усърдно и точно да пръска шишкото, че след няколко мига той заприлича на мокър пудел.