Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Моите приятели се опитваха да възприемат всичко това, да го преценят и да определят дали увеличава шансовете им да постигнат целта, за която са дошли. Щяха да им трябват няколко минути, за да осмислят ситуацията. Но не знаеха, че са им останали само тези няколко минути.
Обиколих сергиите и се отбих в няколко магазина за електроника, като дискретно проверявах дали моите приятели не са се приближили прекалено много, дали не са взели решение. Все едно бях оставил Кейко да пазарува дрехи, докато аз задоволявам вкуса си към компютърни джаджи и пиратски софтуер. И докато обикалях, направих някои покупки. Чифт спортни чорапи — дебели, дълги до коляното, светлосиви. Обикновена тъмносиня бейзболна шапка. И дванайсет зареждащи се батерии. Всичко за двайсетина хонконгски долара. Евтинията в Шам Шуй По ме накара да се усмихна.
Докато се размотавахме, натиках шапката в задния си джоб. После, като действах пред тялото си и главно опипом, за да не забележат преследвачите ми, пъхнах лявата си ръка в единия чорап и надянах другия отгоре. Поставих вътре осем батерии, изхвърлих останалите в едно кошче за боклук и завързах чорапа точно над батериите, за да са притиснати плътно една до друга. Увих отворения край на чорапа около дясната си длан като бинт, като го притисках с три пръста и държах тежкия край между палеца и показалеца си. Когато завих зад поредния ъгъл, пуснах тежкия край. Той увисна на двайсетина сантиметра и тежко се друсна, когато батериите достигнаха границата на разтегливостта на чорапа. Навивах го около дясната си длан, докато тежкият край остана в дланта ми, после тикнах ръце в предните си джобове, скривайки импровизираното оръжие от мъжете зад мен.
Поведох ги по дъга в посока, обратна на часовниковата стрелка, която свърши при триетажен магазин за хранителни стоки на половин километър от входа на метрото. Влязох вътре, като се уверих, че все още са на нужното разстояние. Лесно ги различавах в тълпата. Те бяха единствените неазиатци наоколо.
Което представляваше проблем за тях, обаче не и непреодолим. В магазина имаше такава навалица и се вдигаше такава врява, че ако успееха да се приближат до мен, можеха да забият нож в бъбрека ми или да ме застрелят със заглушител в гърба, без никой да забележи в момента или да си спомня после. Ако бях на тяхно място, щях да нанеса удара си тъкмо там.
Тръгнах покрай щандовете към ескалаторите — знаех, че са в отсрещния край на пасажа. Около мен висеше месо, закачено на куки, силно миришеше на прясна кръв. Змиорки се мятаха върху бамбукови подноси и разсечените им половини едновременно се гърчеха. Устите на отрязани от тялото рибешки глави бавно се отваряха и затваряха, хрилете зад тях потреперваха в опит да засмучат въздух. Търговците викаха и примамваха купувачи. Купища скариди, раци и жаби шаваха в плетени кошове. Една отсечена козя глава се въртеше, увиснала на кука, със стиснати в сетно захилване зъби и мъртви очи, вперени покрай врявата в някакъв мрачен и съдбовен хоризонт.
Откъснах се от гъстата тълпа точно преди да стигна до ескалатора. Заизкачвах се, като прескачах по две стъпала едновременно и заобикалях неподвижните пътници, знаейки, че мъжете зад мен ще разчетат внезапно ускорения ми ход като признак, че съм ги забелязал и се опитвам да избягам. Още щом излезеха от навалицата, щяха да се хвърлят по петите ми. И ако ме настигнеха, нямаше да поемат повече рискове. Щяха да нанесат удара си.
В горния край на ескалатора се озърнах назад. Там бяха, долу, опитваха се да си проправят път между хората. Идеално.
Точно вляво пред мен имаше зелена двукрила врата. Двете крила бяха отворени — нататък се виждаше товарно помещение пред товарен асансьор. Втурнах се напред, скрих се от погледа на преследвачите си и се вмъкнах в товарното помещение. Притиснах се плътно към лявата стена, точно зад едното крило на вратата, надничайки през пролуката между пантите. Оттам щях да ги видя, когато ме подминеха. Побутнах вратата и установих, че е достатъчно подвижна и тежка. Ако ме видеха и се опитаха да влязат вътре, щях да я блъсна в тях и да ги нападна с импровизирания си боздуган. Ала щеше да е по-добре, ако не ме забележеха.