Пътят на кралете (том I)

Един от войниците пак бутна Каладин напред и той се запрепъва по тясната падинка и я прекоси. Последваха го останалите деветима роби, подкарвани от войниците. Никой от насядалите около казармите хора не ги погледна. Облечени бяха в кожени елеци и прости гащи, някои носеха мръсни шарени ризи, други бяха с голи гърди. Бяха мърляви и злощастни и не изглеждаха много по-добре от робите, но поне привидно бяха в по-прилично физическо състояние.

— Новобранци, Газ — провикна се един от войниците.

Някакъв мъж се изтягаше на сянка, по-далечко от хранещите си. Той се обърна и показа лицето си, толкова набраздено с белези, че брадата му никнеше на кръпки. Беше едноок — здравото око беше кафяво — и не се затормозяваше да носи превръзка. Белите възли на раменете му сочеха, че е сержант. Беше жилав, но як, което говореше на Каладин, че човекът знае как да се оправя на бойното поле.

— Тия хърби? — отвърна Газ, като приближи, предъвквайки нещо. — Че те и една стрела не могат да спрат.

Войникът до Каладин вдигна рамене и после го бутна пак напред за по-сигурно.

— Сиятелната Хашал каза да направиш нещо специално за този тука. Останалите — както прецениш. — Войникът кимна на другарите си и всички се отдалечиха в тръс.

Газ огледа робите. Накрая се спря на Каладин.

— Имам военен опит — каза Каладин. — В армията на Върховния господар Амарам.

— Хич не ме интересува — прекъсна го Газ и изплю нещо тъмно на земята.

Каладин се поколеба.

— Когато Амарам…

— Пак го споменаваш — тросна се Газ. — Служил си при някакво незначително феодалче, а? Очакваш това да ме впечатли?

Каладин въздъхна. И преди се беше сблъсквал с хора от този род — дребен сержант без изгледи за повишение. Едничкото му удоволствие в живота идеше от властта над онези, които бяха по-нещастни и от него. Е, така да бъде.

— Имаш робско клеймо — изсумтя Газ. — Съмнявам се, че си хващал копие. Пък и да си, сега ще ти се наложи да благоволиш да постъпиш при нас, Твоя милост.

Вятърното духче на Каладин долетя да огледа Газ, после го имитира, като затвори едното си око. По някаква причина появата й накара Каладин да се усмихне. Газ изтълкува това погрешно. Той се начумери и пристъпи напред, размахал пръст.

В този миг над лагера шумно отекнаха тръби. Дърводелците вдигнаха очи, а войниците, които бяха придружили Каладин, забързаха да се върнат в центъра на лагера. Робите зад Каладин тревожно се заозъртаха.

— Проклети Отче на Бурята! — изруга Газ. — Мостови! Ставайте, ставайте, разбойници! — Започна да подритва някои от мъжете, които още се хранеха. Те изтърваха паниците и криво-ляво се изправиха. Вместо свестни обувки носеха прости сандали.

— Твоя милост — каза Газ и посочи Каладин.

— Не казах…

— Не ме интересува какво проклето нещо си казал! Ти си в Мост Четири! — Посочи една група мостови, които вече тръгваха. — Другите! Вървете да чакате ей там. По-късно ще ви деля. Мърдайте, че ще накарам да ви изпобесят с главите надолу.

Каладин сви рамене и затича след групата. Тя беше само една от многото, които се изсипваха от казармите или се сбираха по улиците. Явно бяха твърде много. Около петдесет казарми с, вероятно, двадесет-тридесет мъже всяка… излезе, че в тази армия мостовите са почти колкото войниците в цялата армия на Амарам.